„Тази очарователна книга е едновременно любовно послание към древния свят и задълбочено въведение в историята на някои от най-удивителните постижения на въображението и инженерната мисъл в човешката история.“ – Дан Джоунс, автор на книгата „Сили и тронове. Нова история на Средновековието“
Хеопсовата пирамида, Висящите градини на Вавилон, Родоският колос, Александрийският фар, Статуята на Зевс в Олимпия, Храмът на Артемида в Ефес и Мавзолеят в Халикарнас – седем чудеса на древния свят, които зашеметяват с дързостта си. Авторката ни повежда на брилянтно приключение за ума, в тест за богатството на човешкото въображение. Днес само Голямата пирамида все още се издига на своето място, но мащабът на величието на тези творения не е престанал да ни вълнува.
Със средствата на своя интригуващ и колоритен разказ, обогатен с последните археологически открития, историчката Бетани Хюз ни превежда през най-различни пейзажи от древността и нашето време. Тя проследява както онова, което ни е известно за прочутите седем паметника, така и следите, които те са оставили в паметта на поколенията. Тази разказана с вещина история на Седемте чудеса на Стария свят е силна подкрепа за вълнуващото и удовлетворяващо усещане, че човечеството е в състояние да превърне и невъзможното в реалност.
За автора:
Бетани Хюз е известна изследователка на старините, преподавателка в Кингс Колидж – Лондон и телевизионна и радиожурналистка с успешни предавания за чудесата на древния свят, излъчвани по Би Би Си, Нешънъл Джиографик, Дискавъри, Хистъри Ченъл и др. Публикувала е книги за Сократ, за Хубавата Елена и за древните паметници на Истанбул.
КОИ СА СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА АНТИЧНИЯ СВЯТ –РАЗКАЗВА БЕТАНИ ХЮЗ В НОВАТА СИ КНИГА
Темата за седемте чудеса на древния свят е винаги вълнуваща и любопитна за любителите на пътешествията, историята, културата и архитектурата. На пръв поглед ни се струва, че тя е изчерпана и няма какво ново да научим. Когато обаче разказвачът е Бетани Хюз – дори и специалистите ще бъдат приятно изненадани от начина и вещината, с които подхожда в новата си книга „Седемте чудеса на античния свят“. Изданието на български език вече е в книжарниците като част от каталога на издателство Книгомания. Дизайнът на корицата е дело на Тодор Манолов.
Бетани Хюз е професор по история, изследовател, автор и тв водещ на популярната документална поредица по Viasat History „Съкровища с Бетани Хюз“. През май 2024 г. бе излъчен и епизод, посветен на България. Бетани Хюз преподава в Кингс Колидж в Лондон. Носител е на медала „Нортън Медликот“ за история. Автор и водещ е на радио- и тв предавания по Би Би Си, Нешънъл Джиографик, Дискавъри, Хистъри Ченъл и др. Има публикувани книги за Сократ, за Хубавата Елена и за древните паметници на Истанбул.
„Седемте чудеса на света били смайващо дръзки отпечатъци върху планетата ни. Въплъщения на прекрасната, печална, аксиоматична истина за нас, че сме орисани да създаваме и променяме околния свят по наше усмотрение. Те представлявали и полет на ума, тест за границите на човешкото въображение. „Седемте чудеса на античния свят“ преминава едновременно през пейзажи от древността и съвремието; пътешествие, каращо ни да се запитаме защо се удивляваме, защо създаваме, защо избираме да помним удивлението на другите. Пътешествах, за да разуча останките от самите Чудеса и следите, които са оставили в историята.
Целта ми беше да открия какво са значели Седемте чудеса на древния свят за „тях“ – нашите предци; и какво означават и биха могли да означават за нас. Чудесата са сила, караща ни да се учудваме и удивляваме, помагайки ни да осъзнаем, че светът е по-голям от нас самите. Чудното пък поражда интерес и често емпатия, които подхранват връзки. Ние обработваме и интерпретираме връзките интелектуално и емоционално в процеса на мисленето – осъзнаваме, че действително сме част от един свят. В този смисъл търсенето на чудеса – създадени от природата или човека, философски и научни, близки и далечни – е своеобразен акт на социализация“, разказва Бетани Хюз в предговора на изданието.
„Седемте чудеса на античния свят“ представя в хронологичен ред и по увлекателен начин сведения от история, митология, археология, култура, изкуство за паметниците:
· Хеопсовата пирамида в Гиза
· Висящите градини на Семирамида във Вавилон
· Храмът на Артемида в Ефес
· Статуята на Зевс в Олимпия
· Мавзолеят в Халикарнас
· Родоският колос
· Александрийският фар.
Създаването на всяко от тях ни казва нещо съществено за историята и за конкретен исторически момент; въздействието им ни говори за хода на времето и за границите на човешкия опит.
Особено интересен и ценен е разказът от личните впечатления на Бетани Хюз, която прекарва продължително време на описваните обекти. Проследява последните открития на място, както и косвено свързаните със съдбата на седемте чудеса. Не са пропуснати и други значими събития от наши дни, свързани с тях, като например преместването на фараонските мумии от стария в новия музей в Египет.
Текстът в книгата е съпътстван с богат и добре подбран илюстративен материал, както и множество специализирани географски карти, схеми и чертежи да описваните паметници.
Бетани Хюз представя своите аргументи, препратки и анализи по редица важни въпроси като:
· защо подбраните седем обекта са наречени чудеса на древния свят;
· в какви аспекти влияят те върху нашето съзнание и сетива;
· каква е тяхната митологична, идеологическа и историческа стойност;
· как са били открити и какви хипотези съществуват за тяхното построяване;
· кой е инициатор за създаването им и какво е неговото място в историята на древния свят;
· какви са най-новите открития, свързани със седемте паметника;
· какво привлича най-много туристите, посетили ги още в древността, в по-ново време или в наши дни.
Ето какво обобщава Бетани Хюз защо чудесата на света са именно седем:
„За много от културите в Близкия изток седем било и числото, с което всичко започвало и завършвало – имало седем рая, седем ада, седем порти към ада (през които всемогъщата богиня на любовта Инана преминала, оставяйки дреха на всеки от входовете – прототипът на апокрифния Танц на седемте воала на Саломе), седем човешки възрасти, седем етапа на човешкия живот според Корана.
Имало седем небесни тела и седем гръцки мъдреци; асирийската дума за „свят“, „кисату“, произлиза от числото седем. Това число притежавало естествена, символична и асоциативна сила. Мощта му произлизала от факта, че свързва четирите земни елемента (земя, въздух, огън и вода) с трите небесни елемента (слънцето, луната и звездите). Седем било магическо число, съдържало всичко значимо. Нито множител, нито делител на числата от едно до десет, то било неделимо. (...)
Силата на седмицата можела да бъде както зловредна, така и благодатна. Според един акадски текст от девето или осмо столетие преди новата ера, писан около сто години преди предполагаемото изграждане на Висящите градини на Семирамида, седмина небесни синове на Земята призовали Ирра, бог на болестите и раздора, да унищожи човечеството. Ирра, познат също като Ерра, се оттеглил миг преди унищожението заедно с тези седем персонифицирани оръжия, тези ужасяващи „безподобни първенци“ – които се срещат и в други текстове като злото на болестите. Заклинанията на седем героични спасители – месопотамският ритуал „бит месери“ – според поверието неутрализирали зловредните седем. Контактът на древните гърци с Изтока от VIII в. пр.н.е. нататък, когато те започнали да пътешестват към земите на изгряващото слънце, изглежда, довел до вмъкване на историите със седмици в древногръцкия канон – „Седемте срещу Тива“, седмоглавата хидра и др. Затова, макар да бихме си помислили, че Седемте чудеса произлизат от елинистическия свят, концепцията има много по-дълбоки близкоизточни и азиатски корени. Заедно и поотделно влиянието на Седемте чудеса на Античността не се свеждало единствено до предизвикване на шок и страхопочитание, каквото било оригиналното им предназначение – те били свързани с появата и развитието на идеи. Самият акт на свързване на далечни културни експресии поражда надежда за нашия вид – това е своеобразно духовно общуване. Колективната интелигентност е отличителна черта на човешкия вид.“
„Седемте чудеса на античния свят“ от Бетани Хюз е за читателите, които искат да научат повече за Египет, Месопотамия и Гърция и да си обяснят по-добре копнежа по „златните векове“ и могъщите цивилизации. Това е книга за традицията на многобройните предходни поколения, които са остойностили тези места като наистина значими, и за приемствеността да покровителстваме древните монументи заради великите идеи, които олицетворяват.
