На 4 януари четем романа „Жюл и Жим”, вдъхнал живот на едноименния драматичен филм на Франсоа Трюфо с вечната Жана Моро!

„Жюл и Жим” (превод: Изабела Георгиева, 216 стр., цена: 14 лв.) ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.

По думите на Марсел Дюшан най-хубавото произведение на Анри-Пиер Роше (1879-1959) е начинът, по който прекарва времето си. И сигурно е прав, защото книгите на Роше са неизменно автобиографични и черпят случки и преживелици от огромен личен дневник - хроника на един живот, белязан от страсти. Писател, журналист, художествен критик, ценител и колекционер на предмети на изкуството, Анри-Пиер Роше дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга - „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена.

Програмен за френската „Нова вълна“, филмът „Жюл и Жим” (1962) улавя превъзходно волния дух на Бел епок и е заснет с огромно артистично майсторство от легендата Франсоа Трюфо.