През 60-е години на миналия век по инициатива на известния министър с напредничави за времето си идеи А.Н. Косигин, започва разработката на проект за производство на малки леки коли с повишена проходимост, отсъствието на които се чуствало сериозно в селските местности. Правеният по това време УАЗ-469 не пасвал добре за тази цел, пък и не бил достъпен в свободна продажба, а малкият ЛуАЗ с двигател от Запорожец бил с доста сурова конструкция, предизвикваща маса проблеми. От друга страна пък и капацитетът на Луцкия автозавод не би могъл да покрие нуждите на огомната руска страна.

В Московския автозавод призивът на Косигин бил приет с ентусиазъм, още повече че вече имала вътрешна разработка - Москвич-415, но заради бюрократически протакания бил отложен за производство. В началото на седемдесете години на миналия век проектът бил изтупан от прахта и обновен в резултат на което се появил Москвич-415С, малък всъдеход тип джип. Машината била в единствен екземпляр, който по чудо се е запазил до наши дни.

Тя имала правоъгълни фарове и комбинирани предни светлини от перспективния за момента Москвич-2140. Ималопромени и в техническата част – колата имала по-мощния мотор от Москвич-412 и неговата предавателна кутия. Но все пак изоставала от съвремието и затова инженерите на АЗЛК се заели по-сериозно с обновяването на прототипа. В резултат на работата през 1974-а бил представен нов модел с нов индекс - Москвич- 2150. Както при предшественика му имало два варианта на купето – открит с гюрук и покрит. При първия в центъра на купето имало предпазна метална дъга, а в основата лежала рама, подобно на тази на пълноценен всъдеход.

И двата варианта били с по три врати, като при втория достъпът към задните седалки ставал през третата задна врата отваряща се настрани. Резервната гума била монтирана отзад и отстрани на купето, салонът не бил нещо особено, но по-удобен от останалите руски подобни модели с изключение на този на Нива. Ледица от елементите на интериора били унифицирани с тези на седана Москвич 2140.

С оглед на експлотацията в тежките селски условия двигателят УЗАМ 412 бил дефорсиран до 70 к.с. и можел да работи с некачествено и нискооктаново гориво. Машината разполагала с два резервоара, разположени под предните седалки, а подаването на гориво от резервния ставало с завъртане на кранче, както при УАЗ.

Скоростите били четири, налице е била и двустепенна раздатка, а задният диференциал бил с блокаж. Окачването и и на двата моста било на ресори, мостовете цялометални, както при най-сериозните тогава чуждестранни всъдеходи. Спирачките били барабанни на четирите колела, системата им двуконтурна с вакуумен усилвател.

За времето си този москвич бил на сериозно ниво с оглед предназначението си. За съжаление не влязъл в серийно производство, а би могъл да се превърне в истинска легенда, подобно на Лада Нива и дори да я превъзхожда по отношение на проходимоста в оф-роуд условия. Може би съдбовна роля в отказването от него изиграва именно вазовската Нива на която било отдадено предпочитание, въпреки че били достатъчно различни по концепция, възможности и цена машини.

Нива е със самоносеща конструкция на купето, с двигател изискващ качествени бензин и масло, а с независимото си предно окачване по-скоро била пригодна за епизодични пътувания по тежката руска селска безпътица. Москвичът бил далеч по-добре приспособен за нея, пък и в селата ценели далеч повече колите на АЗЛК заради издръжливоста им и непретенциозноста към наличния ГСМ.

През 80-е години, когато Нива се правела вече почти 10 години, отново изникнал въпроса за селска високопроходима машина, подобна на разработката на инженерите от АЗЛК. Спомнили си за проекта АЗЛК-2150, който, независимо от изминалите години си оставал все още актуален. И отново, незнайно защо, не дали възможност на добрата машина да се превърне в истинска всъдеходна руска легенда...

autopress