McLaren P1 и Porsche 918 Spyder. Освен очевидните качества, лежащи върху голото парче испански асфалт, това са двете коли, които издигат думата „изключителен” до най-дълбоките и тъмни небеса на лингвистиката. Хиперболата може да бъде опасен способ, но в този случай е напълно оправдана.
Общата им цена надхвърля 3 милиона лева, а стаената мощност от конски сили е достатъчна да завърти Европа около ос, закована в центъра на Германия. Двете разполагат с толкова върхови хибридни технологии, натъпкани в активните аеродинамични каросерии, че просто изцеждат бъдещето през ауспусите от Инконел. Това, в което се вглеждаме най-подробно, е дестилацията на интелектуално могъщество на професорите по суперколи. Днес двете се срещат за първи път в един и същи ден на едно и също трасе. Ако трябва да бъда откровен, усещам познати конвулсии на притеснение.
Първата причина за това е, че двете привличат внимание като баракуда в аквариум за златни рибки, така че всяка неточност би била твърде публична и не на последно място катастрофално скъпа. Другата причина за сдържаността ми е, че последния път, когато карах McLaren P1, той се опита да ме изплюе от мокра европейска магистрала при 130 км/ч.
Ситуация, която можеше да се превърне в един от най-кратките и финансово неизгодни тестове в историята. Овладяването представляваше триумф на инстинктите за оцеляване над уменията и ни костваше две ленти и 20-минутно ледено мълчание от страна на главния редактор Търнър. Той, за нещастие, се намираше в дясната седалка по същото време, загледан безучастно в карбоновото арматурно табло и монотонно повтарящ „Не”. За щастие сред страничните ефекти на посттравматичното стресово разстройство беше и пълното изличаване на този епизод от съзнанието му.
За нещастие изборът коя от двете да карате първо е като избор на автоматичен пистолет за безгрижна игра на руска рулетка. Трябва да ги огледаш много съсредоточено, за да разбереш намеренията им. 918 изглежда малко глупаво. Колата е бяла, с гигантски тройки, залепени на вратите и капака, и червени шарки, изливащи се от фаровете, подобно на грим, поставен при 160 км/ч.
Най-върховната и шизофренично бърза серийна кола на Porsche май не се нуждаеше от бойна украса в стил „Виж ме”. Абстрахирайте се от финтифлюшките и ще съзрете злия замисъл, подсилен от контрастиращите въглеродни панели за покрива, черните спойлери и индустриалната секция в кърмата. Късичките изпускателни перископи тръгват от центъра на атмосферно захранвания 4,6-литров V8, за да пронижат гръдния кош на колата. Задното крило в момента е плътно притиснато към тялото.
Конкретният екземпляр включва пакет Weissach – опция, която заличава още 41 кг от теглото. При него джантите са от магнезий, лагерите – от керамика, стелките, тапицериите и другите ненужни неща са разкарани. По-остър вариант на и без това остра като бръснач кола. Няма как да видите двата електромотора, които правят от поршето кола с двойно предаване. Единият е вклинен между 7-степенната PDK трансмисия и бензиновия двигател, а другият е непосредствено зад предния багажник. И двата са си там. В техническо отношение е много специална, без никакво съмнение. И все пак изглежда приятелски настроена хиперкола. Ако такова нещо съществува.
P1 е съвсем различна история. Изглежда преднамерено зъл. Лилавият цвят е по-тъмен от черна дупка, физически изглежда по-малък от 918, по-плашещ.
Няма и грам излишни тлъстини
Всяка извивка и гънка има аеродинамична функция – от капковидната форма на шофьорския покрив до вентилационните отвори в капака, които избутват горещия въздух нагоре и далече от радиаторите, като оставят специален канал за всмукване на студен кислород за покривния шнорхел към мотора. Има само един електромотор, с тегло 26 кг, разположен след 3,8-литровия V8 и работещ в синхрон с подобна 7-степенна SSG скоростна кутия. И да, задвижва само задните колела. Подобно на 918, гигантската подкова на задното крило засега е в свалена позиция. Няма да остане там дълго.
Най-вече защото е време да разбера дали най-бързият McLaren е толкова буен, колкото си спомням от пътуването ни до „Спа”. За няколко мига оставам без думи. По-бърз е от P1. Само драг колите, които съм карал, могат да се сравняват с ускорението от място. Чисто сцепление, без превъртане на гуми, балистичен тласък. Начинът, по който скоростната кутия сменя предавки, е по-бърз, отколкото мисълта може да възприеме. А положението, в което 918 поставя скоростта, е отчасти толкова нереално, колкото в компютърна игра.
Пълният текст на четете в новия брой на списание BBC TopGear България.
McLaren P1
- 3,8-литров
- V8-битурбо
- бензинов мотор
- 916 к.с. максимална мощност
- 900 Нм максимален въртящ момент
- 7-степенна
- трансмисия с двоен съединител
- 2,8 секунди ускорение от 0 до 100 км/ч
- 350 км/ч максимална скорост
- 8,3 л на 100 км среден разход на гориво
- 194 г/км емисии на СО2
- 1395 кг тегло на автомобила
- 1,9 милиона лева цена на модела
Източник: http://www.monitor.bg