Г-н Вълнев, в продължение на седмица имахте редица срещи във Вашингтон. Разговаряхте със сенатори, конгресмени, анализатори, влиятелни мозъчни тръстове. Защо?

 САЩ, моят втори дом, са стратегически партньор и съюзник на Родината ми България. Във всички официални документи по този повод са очертани областите на взаимната ни работа – сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната, в икономиката, търговията и енергетиката, в укрепването на демокрацията и върховенството за закона. Не на последно място е сътрудничеството ни в защитата на медийната свобода. Ето тези са и темите, от които американските ни партньори се интересуват постоянно. Това бяха проблемните области на нашите разговори. 

Нарекохте ги „проблемни области“. Настина ли има проблем в сътрудничеството ни със САЩ? В четвъртък стана известна позицията на двама американски сенатори, демократ и републиканец, които засилиха това усещане. Двамата призоваха България да зачита върховенството на закона и демократичните ценности, нарекоха корупцията ни „постоянна“, а свободата на медиите – „влошена“?

- Кое не е вярно? Гледам, че у нас е впрегнат голям „анализаторски“ и ПР ресурс, за да се омаловажи предупреждението на двамата сенатори. Но те не са случайни хора – Боб Менендес, демократ от Ню Джърси, е председател на Комисията по външна политика, а Джим Риш, републиканец от Айдахо, е най-старшият от своята партия в същата институция. Те покриват цялата политическа палитра на Вашингтон. Вижте, изявлението е официален документ, последна възможност на стратегическия ни партньор да предупреди преди изборите на 4 април, че няма да толерира корупцията, потъпкването на законите и мачкането на медиите. Точни думи са „С наближаването на парламентарните избори за правителството (на България) е наложително да защити тези ценности“.

А какво е мнението на политиците, с които вие се срещнахте на Капитолия?

 Абсолютно същото е. Емоционалният градус обаче е по-висок. Ние разговаряхме с г-жа Дина Тайтъс, член на Конгреса и на Комисията по външна политика от Демократическата партия, със сенатор Тод Йънг от външната комисия и конгресмен Робърт Адерхолд от Комисията за сигурност и сътрудничество с Европа, наричана още Хелзинкска комисия. Доктор Адерхолд има много информация по свобода на медиите, а аз го запознах и с медийната свобода в България, като бивш собственик на независима телевизия. Към темите добавихме трансатлантическото сътрудничество, корупцията в енергийните проекти, като „Турски поток-2“, маскиран зад името Балкански поток, който превръща България в подизпълнител на Газпром и Кремъл. Инициативата „Три морета“ също беше във фокуса ни. С ръководителите на големите анализаторски центрове Херитидж, Карнеги, СЕРА, Международния републикански институт, Института за изследване на външната политика и Атлантическия съвет говорихме по двустранните ни и многостранни активности, но и за киберсигурността, неутрализирането на кибератаките и сътрудничеството ни в НАТО. 

Казахте НАТО. Стана известно, че сегашният президент Джо Байдън е бил главният застъпник на България за членството й в Североатлантическия пакт. Сигурно и той се е вслушвал в тинк-танковете, преди да се заеме с тази работа... 

 Възможно е. Но аз си мисля друго: Може ли да членуваш в престижни и световноизвестни клубове на демократичните държави и да не споделяш ценностите им? Нормално ли е да генерираш мръсни тайни под общата ви заседателна маса, на която се крепи световната сигурност? Нищо не може да превърне лъжата в истина. Моят разказ е от първо лице, единствено число. А колкото до обидните квалификации по адрес на уважавани американски сенатори, дори да са изречени от лакеите на една компометирана власт, за тях пак ще плати същата власт.