Началото е на 25 януари 1935 г., когато цар Борис III подписва указ. С него радиоразпръскването у нас става държавна собственост. Първоначално програмата е 7-часова. Новини е имало два пъти на ден - сутрин и вечер по 10 минути.Първото пряко включване е от септември 1940 г. Тогава са тържествата по повод присъединяването на Южна Добруджа към Царство България:"Драги слушатели, обаждаме ви се от сърцето на освободена Добруджа. След малко оттук ще ви предадем молебена и парада на войските по случай днешния двоен празник".Наредбата-закон, с която преди 80 години е създадено националното радио, е резултат на множество парламентарни разисквания, в които се призовава "властите да създадат българско радиоразпръскване”. "Ние слушаме по радиото музика от Белград, Цариград и Букурещ, но от наша страна за пропаганда на българската идея и песен нищо не е направено” – казва от парламентарната трибуна още през 1930 г. депутатът Добри Даскалов.И добавя: "Убеден съм, че ако имахме една радиоразпръсквателна станция тук, нашите речи щяха да бъдат чувани веднага и ние като народни представители щяхме да се срамуваме повече от себе си и да не правим големи грешки, даже и глупости”.

Радио София е държавен монопол

Към средата на същата година е предприет първият опит за радиоразпръскване чрез българска държавна радиостанция, като се използва софийският радиотелеграфен предавател. Предаването е слушано чак в Бургас. Опитът обаче показва, че така не може да се прави ефективно за страната радиоразпръскване на дълги вълни. Затова министърът на транспорта Петко Стайнов назначава комисия, която да подготви и построи мощна станция.През 1934 г. правителството разрешава да се отпусне заем от спестовната каса за доставянето на мощен предавател. С наредбата от януари 1935 г. вече има официално държавно радио. Името му е Радио София. Но то има и своята предистория, сътворена от българските радиолюбители - ентусиасти, които създават съюза "Родно радио”.Първите им предавания започват през 1930 г. В тях има новини, сказки, музика от плочи, но и изпълнявана на живо. Както разказва журналистът Христо Бръзицов, "програмата на радиото беше наивна, но се получаваше нещо искрено, нескърпено и от душа дадено”.

Медията проехтява в чужбина

За началото на българското радиоразпръскване и създаването на държавното радио свидетелстват спомените на проф. Асен Маринов – ръководител на техническата служба в държавното радио от 1936 до 1952 г. Записът е направен по случай 50-годишнината от създаването на медията и се съхранява в Златния фонд на БНР:"Прозвучаването на българска реч и музика по радиото преди 50 години бе чуто и в чужбина. То бе отразено и в чуждестранната преса. Получихме много трогателни писма от българи, живеещи в чужбина. Немското списание "Radiowelt” в брой 9-и от 1932 г. отпечата статия "Родно радио”, в която помести исторически бележки за него и 4 снимки: управата на съюза "Родно радио”, първия предавател на улица "Бенковски”, говорителката Лина Шопова и техническите ръководители на предавателя”.

„През 1933 г. в турския вестник "Миллиет” Тургут Митхад писа статия за "Родно радио”. Немски, гръцки и италиански вестници и радиосписания също поместиха статии за него. Заради големия интерес на държавата към радиото и към всички въпроси, свързани с радиоразпръскването у нас, различията между двете групи радиолюбители – на съюз "Родно радио” и Българския радиосъюз, изчезнаха”.„Двата съюза се обединиха с протокол от 8 август 1934 г. Предаванията на "Родно радио” продължават до началото на 1935 г., когато излиза наредбата-закон за радиото. Съгласно член І на този закон радиото става монопол на държавата. Тя поема грижата да строи радиопредаватели и да развива радиоразпръскването в България.”

Информация: sliven.net