Шефовете на двете обществени медии - БНТ и БНР, използваха жокера "обади се на приятел", за да направят шумна совалка из етажите на властта за по-голяма държавна субсидия. По покана на Вяра Анкова и Радослав Янкулов на работно посещение у нас бе вицепрезидентът на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) - най-голямото професионално обединение на обеществените медии в света, Клаудио Капон.
Бившият шеф на италианската RAI и домакините му успяха да се срещнат и с президента, и с министър-председателя, и с шефа на Народното събрание, пред които да поставят въпроса за парите на държавната телевизия и държавното радио.

"В България е необходимо финансиране за обществените медии, което да е достатъчно адекватно и дългосрочно, така че да им даде възможност да изпълняват своята обществена мисия. Финансирането на обществените медии тук е под средното за Европа, дори и за Балканите", заяви вицепрезидентът на EBU.

Според него БНТ и БНР получавали едва една четвърт от средното за Европейския съюз публично финансиране, което е около 30 евро на човек.

А заради развитието на технологиите нуждите от инвестиции за цифровизация и за модерно оборудване нараствали още повече. Един от възможните начини да се гарантира дългосрочност на финансирането на БНТ и БНР бил бюджетът им да е фиксиран процент от брутния вътрешен продукт на страната. Според Капон ще е добре да се помисли и за организационната стабилност на обществените медии, което било свързано с продължителността на мандата на генералните директори. Италианецът уточни, че в повечето държави членки на ЕBU той е по-продължителен от три години, колкото е у нас.

Без да се замисли много-много, президентът Росен Плевнелиев жертвоготовно подкрепи идеята за увеличение на парите за БНТ и БНР, все едно ще ги извади от собствения си джоб. "Бюджетите на обществените медии не са достатъчни и допълнителното им съкращаване година след година ще ги осъди на тежко съществуване", предупреди мъдро държавният глава.

Според председателя на Народното събрание в условия на криза, когато бюджетният ресурс във всички области се свива, намирането на средства става все по-остър проблем. "Ние имаме съзнанието за това и ви уверявам, че ще търсим решения", добави депутатът. А министър-председателят Орешарски подчерта, че въпросът с финансирането е свързан с конкретните възможности.

Визитата на Капон, повод за която бе откриването на първото "Училище за радио" на БНР, доведе до съвместна пресконференция на шефовете на БНТ и БНР. На нея те подсилиха проблема с оскъдните държавни грошове, без да обяснят защо не предприемат мерки за увеличаване на приходите от реклама например. Генералните директори на тези медии по дифолт от десетилетия се оплакват, че не им стигат парите, отпуснати от бюджета.

Някои от тях поне се опитваха освен да наместят субсидията да реализират и печеливши проекти. Но какво се случва на "Сан Стефано" 29 през последните години е в сферата на синята мъгла. На въпрос на в. "БАНКЕРЪ" Вяра Анкова дори призна, че въпреки че кара втори мандат начело на държавната телевизия, много рядко се среща с журналисти, за да отчита работата си.

Откакто на БНТ й бяха отрязани 5 млн. лв. от годишната субсидия за 2014-а, директорката не пропуска обществено събитие, за да напомни за тази несправедливост. В същото време дава мъгляви обяснения за финансирането на филмопроизводството, да речем, без да се ангажира с точни числа. Последната "атрактивна" идея на медията е по случай 55-ия й рожден ден да открие рекламен слоган в четири думи, написан от зрителите. А наградата е като в онзи виц - усмивка по радиото, участие в сутрешния блок на телевизията и уикенд за двама. Явно, заради липсата на споменатите 5 млн. лв., държавната телевизия иска в този случай да мине тънко, като остави щатните си маркетолози, пиари и рекламисти , да избират къде да е почивката за победителя.

Информация: http://www.banker.bg