Ако някой направи допитване сред експертите в телекомуникационния сектор в България, броят на скептиците към проекта на "Булсатком" за нов мобилен оператор ще е толкова голям, че само едно число ще е още по-голямо - броят на любопитните.

При наситен и конкурентен пазар на телеком услуги като местния, едва ли и тримата големи в сектора очакват с нетърпение още конкуренти.

Но факт - макар бавно и с усилия, но проектът на сателетния тв доставчик да изгради своя мрежа за мобилни услуги от четвърто поколение се движи. И поредната стъпка напред стана известна през изминалата седмица - "Булсатком" договори външно финансиране в размер до 85 млн. евро, като основната част от парите се предвижда да отидат именно за мегапроекта GSM 4.

Кой, колко, откъде?

Всъщност информацията, че "Булсатком" преговаря с чуждестранни банки за голям нов кредит циркулира в индустрията в България от няколко месеца. Сега просто договорът е факт, става ясно от Търговския регистър. Там по партидата на компанията са вписани както залогът на предприятието като съвкупност, така и решението на Съвета на директорите й за сключване на всичките немалко споразумения, необходими за отпускане на парите.

Накратко, "Булсатком" в началото на август е сключил договор с Deutsche Bank - клон Лондон, за кредит до 85 млн. евро, като банката е организатор и агент на заема. Това означава, че тя събира други институции, които да отпуснат парите синдикирано.

Финансирането е разделено на четири транша: съответно по 42 млн. евро, 23 млн. евро, 13 млн. евро и 7 млн. евро, става ясно от документите в Търговския регистър. Според източници на "Капитал" от финансовия сектор парите все още не са усвоени, но това предстои.

Част от средствата се отпускат от самата Deutsche Bank, 20 млн. евро ще дойдат от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а общо в синдикирания кредит са включени малко под 10 банки.

Срещу кредита е заложен "Булсатком" като цяло, а агент по обезпеченията е Wilmington Thrust-Лондон. Срокът за погасяване на първите два транша е 31 декември 2019 г., а на третия и четвъртия - 31 декември 2020 г. Лихвите са сбор от EURIBOR (той е уточнен в договора, който не е публичен) и надбавка от 6% (за някои от траншовете 6.5%), а за забава е предвидена надбавка върху тази лихва от 2%.

От самия сателитен оператор не дадоха повече подробности по сделката. От документите в регистъра обаче става ясно, че финансирането ще бъде използвано за две основни цели: първо - за погасяване на кредита от 44.4 млн. евро към "Уникредит Булбанк", сключен през декември 2012 г., и второ - за инвестиции.

Големите инвестиционни проекти, които "Булсатком" придвижва, са два - за нов мобилен оператор и за изстрелване на собствен сателит за телевизионната му услуга (като свободният капацитет да се продава). В случая, според източници на "Капитал" от сектора, средствата ще отидат основно за мобилната мрежа и за интернет свързаност.

Защо? Кога?

Всъщност проектът на "Булсатком" е не за GSM, а за LTE мрежа (по стандарт Long Term Evolution), която предоставя мобилни услуги от четвърто поколение. За целта компанията получи лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през януари 2013 г.

Разрешителното е за 10 години, включва ползване на две ленти по 5 MHz в диапазона 1800 MHz и струваше 19 млн. лв. (допълнително операторът плаща годишни такси на държавата).

Първоначалното намерение на "Булсатком", обявено от единия от съсобствениците му Максим Заяков, беше първите услуги от новата мрежа да бъдат предложени на клиентите още до края на 2013 г. Това не се случи, но по последни данни сателитният доставчик продължава с изграждането на новата инфраструктура и вероятно е въпрос на месеци.

Свежото финансиране обаче е от ключова важност за "Булсатком" - в лиценза му от КРС има срокове, в които на етапи той трябва да покрие определени проценти от населението и ако не го направи, подлежи на санкции от регулатора.

Затова и парите са необходими на компанията сега. Изборът на чуждестранни банки в случая пък е напълно логичен - сумата е сериозна. Операторът преди време попадна в центъра на истинска война, като неофициалните информации тогава и впоследствие бяха, че е станал обект на интерес от страна на други български играчи на телеком пазара.

За момента няма данни кога "Булсатком" ще стартира реално услуги от LTE мрежата си. Когато това се случи, основният въпрос е по какъв начин операторът ще предложи пренос на глас - само през 4G без GSM това е възможно, но пък крайни устройства (телефони) на пазара или липсват, или са скъпи.

Така или иначе, за "Булсатком" усвояването на финансиране с мащаба на договореното сега означава огромна стъпка, а от успеха на проекта за LTE ще зависи вече не само растежът на оператора на нов пазар, но и оцеляването му изобщо.

Компанията е изцяло българска, собственост основно на Максим Заяков и Пламен Генчев, и е най-големият като брой абонати доставчик на платена телевизия в България. По последни данни от независимо проучване на пазара сателитният разпространител има 31.9% пазарен дял с близо 800 хил. клиенти, като вторият по големина Blizoo има наполовина по-малко.

Компанията е и сериозен играч при доставката на фиксиран интернет. При проекта за LTE всъщност основният замисъл е услугите на новата мрежа да се предложат в пакет с вече активните телевизия и интернет.

"Булсатком" не предоставя финансови отчети, но по данни на "Капитал" приходите му са в диапазона 100-200 млн. лв. годишно.

А другите?

Заедно с "Булсатком" лиценз за изграждане на мобилна мрежа по същия стандарт от четвърто поколение получи и "Макс телеком" - оператор, който беше създаден от основателя на "Мобилтел" Красимир Стойчев, а впоследствие продаден на базирания в Лондон инвеститор с руски произход Даниел Купсин.

По информация от оператора, той също напредва с изграждането на инфраструтурата си, като в случая финансирането е от Купсин. Скоро покритието на мрежата на "Макс телеком" се очаква да достигне 35% по население. Към момента компанията доставя интернет по мобилен път, но на ограничена територия.

Стратегията на оператора е да се фокусира основно в големите градове и курортите. И тя обаче, за да си завоюва някакъв пазарен дял, няма как да мине без пренос на глас. За целта "Макс телеком" разчита най-вече да постигне споразумение за национален роуминг с някой от трите GSM оператора - което означава да ползва мрежата му срещу заплащане на едро.

По последна информация от компанията преговорите по темата продължават, но не се споменава с кого. Като добавка дружеството е възложило разработка и на собствено OTT (Over the top) решение за пренос на глас.

Тоест - за разлика от "Булсатком" "Макс телеком" няма намерение сама да изгражда цялостна мобилна мрежа, поддържаща и гласова услуга. Което, от една страна, намалява необходимите инвестиции в проекта, а от друга - решава проблема с липсата и високата цена на крайните устройства, поддържащи глас през LTE.

Недостатъкът е, че националният роуминг поставя в зависимост по-малкия оператор от този, който притежава мрежата. Плюсът за вече утвърдения GSM играч е, че би могъл да използва LTE мрежата на партньора си.

Принципно, за да поиска такъв договор, новонавлизащият оператор трябва да изгради собствената си инфраструктура така, че да покрива поне 20% от населението. Дори и тогава обаче КРС не може автоматично да се намеси, принуждавайки някой от GSM играчите да му даде мрежата си за ползване. При това - важни са и условията в самото споразумение.

Дали някой от двата евентуални нови участника на най-съществените сегменти на телеком пазара в България ще успее, засега не е ясно. От гледна точка на потребителите допълнителната конкуренция винаги е здравословна.

Реалните участници в телеком бизнеса обаче от години страдат от спад в приходите и печалбите си, съчетан с непрекъсната необходимост от инвестиции. В световен мащаб пък в индустрията трендът е към консолидация. Тоест в случая с България навлизането на още комплексни телекоми със сигурност ще означава трус.

Информация: http://www.capital.bg