Когато през лятото на 2013 г. bTV изненадващо реши да спре сутрешния си блок и да изпрати екипа в неочаквана лятна отпуска по време на най-мощните протести срещу правителството на Пламен Орешарски, това предизвика шок и възмущение сред потребителите на сериозно медийно съдържание. Подобна почуда предизвика решението на телевизията от нощта на изборите (25 май) да прекрати предизборното си студио в 22.30. Вместо това каналът предпочете да излъчи филма "Медальонът" от 2003 г. с Джеки Чан.

Нямаше нито преки предавания от пресконференциите на политическите партии, нито дори сбити репортажи от тях. Вместо  да включи с коментари и впечатления от изборната нощ журналистите, които следяха събитията, bTV предпочете да ни запознае как хонконгски детектив преживява мистериозен инцидент и се превръща в безсмъртен боец със свръхестествени способности. Нямаше новинарска емисия нито в 23 часа, нито в полунощ.

Въпреки това програмно решение в зала 3 на НДК, където се провеждат пресконференциите на партиите, репортерите на bTV работеха, събираха коментари и задаваха въпроси. Сред тях бяха журналисти като Светослав Иванов, Рада Домусчиева, Теодора Енчева, Десислава Ризова и Цветанка Ризова. По информация на "Капитал" последната е трябвало да води изборното студио на bTV в НДК. Репортерите на най-популярния телевизионен канал бяха принудени да се изявяват не чрез ефира на собствената им медиа, а през този на конкурентните телевизии.

Така видяхме, че Десислава Ризова отправи нелицеприятни питания към лидера на БСП Сергей Станишев, а Теодора Енчева - към Делян Пеевски. Никой от зрителите не разбра също така, че Светослав Иванов заедно с други свои колеги стоеше пред щаба на ДПС и търсеше отговора на въпроса "Кой?" лично от Пеевски. Това обаче се видя само във видеото на блогъра Асен Генов.

Знам какво направи миналата неделя

Разбира се, всяка медиа има право да подреди програмната си схема както сама реши. Немалко хора обаче вероятно са очаквали добрите репортерски находки на телевизията за наблюдателите на "България без цензура" в Столипиново, за Делян Пеевски, който беше платил бала на абитуриентите в Сърница, портретите на Николай Бареков и депутата на ДПС Пеевски да бъдат продължени с въпросите на bTV репортерите в изборната нощ. Те обаче увиснаха извън ефира на собствената им телевизия.

Програмното решение на bTV мотивира мениджърите на основния им конкурент "Нова" първи да се похвалят, че са били най-гледани в изборния ден, използвайки данните на една от пийпълмеричните агенции - Mediaresearch, отчита, че изборното студио "Кой в Европа?" с водещи Ани Цолова и Виктор Николаев e било най-гледаното предаване в часовия пояс от 17.30 ч. до 00.50 ч. на 26 май. А също така и със среден дял на гледаемостта от над 20% сред цялата телевизионна аудитория.

Според съобщението на bTV обаче тяхното изборно студио с водещ Антон Хекимян е заело вниманието на над 26% от аудиторията в периода от 17 до 22.30 ч. Те се позовават на резултатите от агенция ГАРБ и подчертават, че това единствената легитимна пийпълметрична агенция в България. Факт е, че телевизионният и рекламният бранш засега избират да работят с ГАРБ. Според данните на агенцията малък отлив на аудитория от bTV е имало само в София и големите градове при старта на филма, но аудиторията на възраст 18 - 49 очевидно го е предпочела.

Пред "Капитал" bTV коментира казуса лаконично: "Това е програмно решение, което се съобразява с вкусовете и предпочитанията на широката телевизионна аудитория в България. Изборното студио на bTV продължи над пет часа, като беше продължено повече от предвиденото." Впоследствие директорът на "Новини и актуални предавания" Венелин Петков отговори на допълнителните уточняващи въпроси по темата, които изпратихме. "Една поредица от пресконференции едва ли може да се окачестви като "сериозна публицистика". За сметка на това те дават на политиците почти безконтролен достъп до ефирите на всички национални телевизии в продължение на часове", коментира Петков. Според него е важно да се подчертае, че миналогодишните протести – и през зимата, и през лятото, са показали отвращението на българските граждани от политическата класа като цяло. "Затова не е зле да се замислим, преди да пробутваме на зрителите си същите лица, срещу които те протестираха месеци наред", казва Венелин Петков.

Нека говорят

Ако се съпостави интересът към евроизборите, който беше 35.8% (такъв процент от населението реши да гласува на евровота по данни на ЦИК), и на негова база се направи анализ каква би била потенциалната аудитория, която би гледала пресконференциите на партиите по телевизията, изборът на bTV да покаже филм може да се приеме за логичен от комерсиална гледна точка. Резултатите на ГАРБ потвърждават, че не малко хора са предпочели да гледат кунг-фу с Джеки Чан и пренебрегването на изборите не е повлияло на рейтинга на bTV.

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов отказът на bTV да излъчи пресконференциите на политическите партии в нощта на изборите не е ограничил правото на аудиторията за информация, защото ангажимент за това има обществената медиа БНТ. "Правомощията на СЕМ се простират не върху какво, а върху колко. Ние като регулаторен орган следим дали дадена медиа изпълнява записаните в програмната й лицензия изисквания за обем образователни, детски, публицистични и т.н. програми", коментира Лозанов. Според него обаче някои промени в програмната схема на bTV подсказват, че може би си заслужава да се направи нов мониторинг на програмата на канала. Председателят на СЕМ обаче отново акцентира, че той ще е само по отношение на въпроса "колко".

Тук трябва да се припомни, че параметрите на програмната лицензия на bTV още при създаването на канала бяха почти същите като за обществената медиа. Последното провокира и по-критичен поглед към програмното решение на телевизията да пренасочи излъчването на пресконференциите на политическите партии към... развлекателния канал bTV Action.
 
Според Николета Даскалова, медиен анализатор във фондация "Медийна демокрация", ако трябва с една дума да се опише стратегията на bTV в деня на изборите, тя ще бъде "комерсиална". "В сравнение с другите две водещи телевизии, БНТ и "Нова", bTV в най-голяма степен остана вярна на търговската си природа. В стремежа си да излезе от "клиширания формат на предизборното студио", както беше предварително афиширано, медията "разчупи" изборната си програма с редица лесно смилаеми образи и думи – вратовръзките на евродепутатите, умилителни баби в носии, народни песни и т.н.", коментира Даскалова. Според нея нишката на развлекателното и лайфстайл съдържание е била добре вплетена в темата за вота. "Що се отнася до избора на телевизията да не излъчи пряко пресконференциите на политическите сили, а вместо това да забавлява зрителите с филм, това е твърде нестандартно решение за национална телевизия с претенция за важна обществена роля", смята медийната анализаторка.

Факт е, че от много време насам праймтаймът (най-гледаното време в телевизията от 20 до 22 часа) е окупиран от турски и български сериали, шоупрограми и риалити формати. Публицистиката все по-често услужливо отстъпва микрофон на шоубизнеса, вместо да задава остри и критични въпроси на властта. Жанрът на интервюто измести разследванията, превръщайки телевизиите в сцена за изява на силните на деня вместо в коректив на управляващите. В новините например авторекламите на шоупроектите на тв каналите се надбягват с новините за кървавите събития в Украйна.

Въпреки че се измерва трудно, качеството на телевизионната продукция е следствие на сложните отношения между самите телевизии, рекламния пазар, от който те се финансират, интересите на собствениците им за високи нива на печалби и капацитета на независимите продуценти да произвеждат смислено съдържание. Към момента изглежда, че за bTV пресечната точка на тези интереси предполага по-малко публицистика и новини за сметка на повече сериали и друго развлекателно съдържание. Дали това е временно явление или дългосрочна стратегия, както казват често в самите новини на тв канала - "предстои да разберем".


Директорът "Новини и актуални предавания" в bTV Венелин Петков:

Има желание да бъдат намалени предаванията тип "студийна говорилня"

Кой взе решението bTV да се откаже от по-дълго предизборно студио и пресконференциите на партиите?

- Това е стратегическо програмно решение.

Как вие като човек, който отговаря за новините и публицистиката, как оценявате програмното решение bTV да се откаже да коментира и излъчи пресконференциите на политическите партии в нощта на изборите?

- До последния момент не беше ясно кой ще даде пресконференция и кога, но имахме готовност да продължим изборното студио с живи връзки, репортажи и дискусии. Изборната интрига приключи малко след 22 ч., когато станаха известни  резултатите от 100 процента отчетени предварителни данни от проучване екзит пол.

След това нашият анализ показва, че част от по-възрастната аудитория е останала да чака пресконференциите, но по-младите са предпочели филма. Не бива да забравяме, че около 65 процента от гласоподавателите не отидоха до урните. Подобно е положението при телевизионната аудитория – съществува глад за активна телевизионна журналистика и тежка умора от традиционни политически говорещи глави. Затова и пикът в гледаемостта на изборното ни студио беше в минутите, когато излъчихме включването на живо от село Сърница, а също и при излъчването на репортажите, представящи ключовите партийни кандидати.

Опитахте ли да защитите телевизията и колегите си, че най-гледаният канал не може да лиши аудиторията си от сериозна публицистика и отразяване на изборите, най-малкото, защото дава лош сигнал към зрителя и професионалната общност?

- Една поредица от пресконференции едва ли може да се окачестви като "сериозна публицистика". За сметка на това те дават на политиците почти безконтролен достъп до ефирите на всички национални телевизии в продължение на часове. Важно е да подчертаем, че миналогодишните протести – и през зимата, и през лятото – показаха отвращението на българските граждани от политическата класа като цяло. Затова не е зле да се замислим, преди да пробутваме на зрителите си същите лица, срещу които те протестираха месеци наред.
 
Единствената "новина" от пресконференциите беше публичната поява на кандидата на ДПС Делян Пеевски и отказа му от спечеления мандат. Ключовият въпрос на тази пресконференция бе зададен от репортер на bTV – Теодора Енчева. Вместо отговор, пресконференцията свърши.

Защо bTV се отказа да излъчи новинарска емисия в 11 или 12 часа, както предварително е било заложено в програмната схема?

- Изборното студио беше удължено с половин час до обявяването на резултатите от 100 процента отчетени предварителни данни от проучванията екзит пол. Така късна емисия щеше да има най-рано около 1 ч. след полунощ, което беше твърде късно. В същото време екипът продължаваше да следи пресконференциите по bTV Action.

Какъв е ефектът от изместването на вечерната новинарска емисия от 22 ч в 23.30? Увеличи ли се рейтингът й?

- Откакто късната емисия се излъчва в 23.30 ч., повече зрители гледат bTV в късните часове. От една страна расте броят на зрителите в часовия пояс 22.00- 22.30, а от друга – на bTV Новините 23.30 ч. Друга важна тенденция е, че зрителите на късната ни емисия непрекъснато се увеличават.

Има ли решение на мениджмънта на медиата да се намали обема на публицистиката в програмата на bTV?

- Има желание да бъдат намалени предаванията тип "студийна говорилня" и да бъде увеличена активната телевизионна журналистика – с репортажи и разследвания извън студиото. Следизборните пресконференции по презумпция спадат към говорилните.

*Снимка: Capital.bg
*Източник: http://www.capital.bg