"В Космоса никой няма да чуе писъка ти." Идеята за легендарния слоган на "Пришълецът" е взета от съвсем истинския факт, че звуковите вълни не се разпространяват във вакуум. Без почти никакъв шум се води и съвсем истинската война между сателитните оператори за място в околоземната орбита. Тишината на вакуума и сложните процедури прикриват борбата за орбитални позиции, а никой от участниците не гори от желание да привлича внимание. В сложните взаимоотношения се преплитат както интересите на компаниите, така и правилата на националните регулатори и Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Именно тази битка за надмощие е в дъното на историята около изтеглянето на Telenor Sat от българския пазар и прекратяването на договора й за продажба на сателитна телевизия на едро чрез българската "Нетера". А историята е доста любопитна.
 
Градусите имат значение
 
Девет месеца след като Telenor Sat и "Нетера" обявиха, че през спътника на норвежкия оператор Thor 6 започват да предлагат телевизия на едро в България, договорът им беше разтрогнат, като и двете страни замълчаха за причините. Какви са те?

За да може да излъчва сателитен сигнал в България, Telenor Sat трябва да има разрешително от ITU, съгласувано на международно ниво. С други думи - с местния регулатор и потенциалните притежатели на орбитални позиции в близост до спътника му. Което означава "Нетера" да получи разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да приема и разпространява сигнал от Thor 6. В случая КРС не е издала такъв документ на българския оператор. От ведомството на Веселин Божков обясниха пред "Капитал", че страната ни е изключена от зоната за покритие на спътника на Telenor. Това означава, че Thor 6 не може да излъчва за България, допълниха от регулатора.

Този факт сам по себе си обаче е малко парченце от целия космически пъзел. Причината за отказа на КРС да даде разрешително на "Нетера" и за липсата на право Telenor да излъчва в България е местоположението на спътника на скандинавците, съчетано с ред регулаторни правила. Всяка държава притежава определен брой орбитални точки, определени от ITU, на които може да разположи (правителството или частна компания) сателит. България има две позиции – 1.2 градуса запад и 56 градуса изток (виж картата). След публични търгове КРС ги предоставя съответно на "Булсатком" и на "Балкансат" (на френския консултант Венсан Стефанополи). За момента и двете дружества държат лиценза за позициите, но нямат изстреляни спътници. Проблемът на Telenor Sat идва оттам, че техният Thor 6 се намира на орбита 1 градус запад. Той влиза в конфликт с позицията, която "Булсатком" притежава, защото при толкова близко разположение на двата обекта ще има смущения или дори заглушаване на сигнала в една посока. За да се реши казусът, двете компании трябва да достигнат до споразумение за техническите параметри на излъчване и след това да поискат разрешение от местния регулатор. Любопитно е, че ITU променя позицията, която държи "Булсатком" на 1.9 градуса изток. Дори и с променената орбита обаче "Булсатком" пак може да влезе в технически конфликт с Thor 6.
 
Още конкуренция
 
Кога "Булсатком" ще изстреля своя сателит - засега не е сигурно. Според източници на вестника над половината от финансирането е осигурено, а спътникът ще е в орбита до 18 месеца. Пак според източниците на "Капитал", ако норвежкият сателит беше започнал да излъчва към България, това тотално е щяло да заглуши вълните от новото съоръжение на "Булсатком". Принципно в момента, в който пусне свой спътник, българският оператор навлиза на пазара за целия регион, конкурирайки Telenor Sat - ако на него остане свободен капацитет, той ще бъде предложен и на други компании.

Ситуацията около "Нетера" също остава доста заплетена. Новият й партньор - израелската Spacecom, има два сателита, които могат да оперират над България. Amos 2/3 се намират на 4 градуса запад. Тяхната оперативна годност обаче изтича през 2015 г. и се планира да бъдат заменени с новия Amos 6. Проблемът е, че Telenor Sat обяви, че ще изстреля своя нов спътник Thor 7 на същата орбита една година по-рано - през 2014 г. Spacecom пък обяви, че приема оферти за продажбата на сателитния си бизнес - именно спътниците Amos. Затова и "Нетера" в момента не бърза да пуска услуга - компанията още не е поискала от КРС разрешение за излъчване от Amos 2/3.
 
Труден, но сладък пазар
 
Telenor Sat не е първата компания, която опита да навлезе в България чрез партньор, който да предлага сателитна телевизия на едро. SES Astra имаше подобни отношения със "Сателайт БГ", но нещата не потръгнаха и в крайна сметка активите на задлъжнялото българско дружество бяха разпродадени, което и принуди Astra да се изтегли от българския пазар. В момента обаче сателитният оператор се опитва да се върне в страната, търсейки партньор, чрез който да предлага тв сигнал. Astra не би трябвало да имат проблем с регулациите - едноименните й спътници са разположени на отдалечените орбити 19.2 градуса и 28.2 градуса изток. Това обаче не й гарантира успех на и без това конкурентния пазар.

Според годишния доклад на КРС за 2012 г. сателитната телевизия има ръст от 17.7% като брой абонати. И въпреки че все още клиентите й са по-малко от тези на кабелната, приходите й са по-високи – 103.8 млн. лв. След изтеглянето на Telenor, затрудненията на Astra да си намери местен партньор, както и тепърва стартиралото партньорство на "Нетера" с Amos, на пазара продължават да стоят само два - "Булсатком" и БТК. Първият използва сателита Hellas Sat 2 - бивше звено на гръцката OTE, продадено на саудитската Arabsat. Самият сателит наближава края на експлоатационната си годност, което обяснява и амбициите на "Булсатком" за собствен такъв. БТК пък използва спътник на Intelsat.
Интересът на чуждестранните компании към българския пазар обаче явно няма лесно да угасне - наскоро със свой проект за България излезе и собственикът на "Мобилтел" Telekom Austria. Явно макар и конкурентен пазарът е атрактивен и невидимата битка в орбита няма да приключи скоро.

Източник : http://www.capital.bg/