В началото на 90-те години на 20 век в Плевен бе създаден Радио-телевизионен център „Мизия”. В този материал ви представяме проекта за плевенски РТЦ, който се зароди далеч преди демократичните промени.

В началото на 90-те години на 20 век в Плевен бе създаден Радио-телевизионен център „Мизия”. Той включваше ефирна телевизия, която произвеждаше собствена програма и УКВ-Радио. В него общината бе съакционер заедно с местни предприемачи. Основната материална база – предаватели, студиа и оборудване бяха собственост на общината.

За съжаление проектът бързо се провали – отчасти заради липса на ясна концепция и липса на пари, отчасти заради засилващата се конкуренция от зараждащите се по това време кабелните телевизии. /В Плевен тогава тръгнаха „Евроком” и „Плевен спринт”./

В този материал ви представяме проекта за плевенски радио-телевизионен център, който предшестваше „Мизия” и се зароди далеч преди демократичните промени. В началото на 50-те години правителството взима решение в района на Плевен и по-точно в землището на семо Згалево да се построи най-мощния радио предавател на средни вълни на честота 594 мегахерца с мощност 300 кВт, с възможност да се излъчва и плевенска радиопрограма.

На базата на това решение кметът по това време, който разбира значението на радиото, предоставя на Радиоцентъра на Плевен целият трети етаж на Драматичния театър. /Радиоцентърът тогава излъчва само по кабелната радиомрежа./

През годините 1954-1955 на тази площ се изгражда един от най-модерните студийни комплекси. Малко и голямо студио, съперничащи по своите акустични качества на националните студия на Радио София и тези във Варна и Стара Загора.

Всички възрастни плевенчани си спомнят онова хубаво време, когато под „фуниите” се събират стотици хора да слушат интересната местна радиопрограма, селекторните предавания от цялата област, „стършеловите” предавания и редица други.  През този период е изграден и Плевенския национален радиопредавател, който започва своите пробни излъчвания през четвъртото тримесечие на 1955 г. Той влиза в редовна експлоатация на 18 декември 1955 година.

Радиопредавателят е бил окомплектован с два пълни набора апаратура – работен и резервен. Тя е включвала съвременна за времето си професионална студийна апаратура, висококачествени ролкови магнетофони, грамофони, смесителни пултове, широколентови усилватели, изравнители и др.

За съжаление кметът и сменен с друг, който не съзнава замисъла на новата за времето си медия. Вместо да разпореди монтажа на тази съвременна техника в плевенско студио, той нарежда да се ликвидира целият вече изграден студиен комплекс в сградата на театъра. Техническата апаратура се пренася в сградата на Централна поща. Така градът остава без радио Плевен.

В очакване на по-добри дни студийната апаратура е монтирана в пощата. Две години след това тя е обслужвана формално, като от там са правени и корекциите на нивата на радиопредаванията на националния предавател.
Тогавашното ръководство на Плевен обаче не намира подходящо помещение, където да настани тази ценна апаратура.

Така в един хубав ден от Министерството на съобщенията разпореждат единият студиен комплекс да замине за Радио Варна, а другият – за Радио Стара Загора. Така плевенчани се прощават с мечтата си от 50-те години Плевен да стане четвъртият град у нас със свое УКВ радио.

Част от хората, работили по проекта обаче не се примиряват с този неуспех. Почти 3 години те настоятелно поставят въпроса за изграждането на радио-телевизионен център в Плевен, който да покрива целия регион. Техните настоятелни искания намират положително решение в приетата през 1983 г. „Програма за развитие на съобщенията в Плевенски окръг за периода от 1985 до 1990 г.”

На страница 37 в тази програма е записано „Да се достави и монтира телевизионен и УКВ предавател на територията на град Плевен... Съгласувано с МС и Комитета по телевизия и радио в Плевен да се открие Радио-телевизионно студио... В град Плевен да се създаде възможност за предаване на окръжната радио и телевизионна програма на територията на целия окръг”.

В изпълнение на тази програма е поставена задача на „Транспроект”-София да започне прогнозирането, проучването и проектирането на телевизионен, и стерео УКВ-честотно модулиран радиопредавател за Плевен и региона.

Проектът е завършен през 1988 г., но поради тогавашните земетресения е върнат за преизчисление на антенния носач, който да отговаря на новите изисквания. Окончателното приемане на проекта става през 1987 г. Средствата за проектирането са платени от Общинския съвет.

В проекта са решени няколко основни въпроса:
Определя се местоположението на ТВ и УКВ-предаватели Плевен в източната част на града в ж.к. „Дружба-3”.

Ефективната височина на антенния водач е 114 метра. На него има възможност да се монтират антените за трите тогавашни телевизионни програми в ІV и V телевизионен обхват, съоръжение за бъдеща клетъчна радиофония, антените за УКВ радиопредаватели, телевизионните антени за трети ТВ-банд и радио-релейните рефлектори на 25-я метър. Антенната мачта до първата площадка на височина 25 метра е изградена от железобетонна конструкция, до 100-те метра е от цилиндрични стоманени тръби с различно сечение и дебелина. До 114-я метър е железо-решетъчна конструкция.

В основната сграда е предвидено да се помещават съоръженията за бъдещото изграждане на измервателна лаборатория, радио и телевизионно студио, складове, гаражи и помещения за персонала.

В помощната сграда са разположени табла за ниско и високо напрежение, резервни дизелови агрегати, парен котел и абонатна станция.

Строителството по изграждането на ТВ и УКВ-предавателите започва през май 1989 г., а през април 1992 г. обектът е замразен. Дотогава е изпълнена строително-монтажната работа и е доставено технологичното оборудване на 96 процента. Изцяло е изграден антенния носач. Залата за ТВ и УКВ-предавателите е завършена напълно.

През 1990 г. е доставена радиорелейна линия между станцията в село Къшин и в Плевен. Радио-релейната станция може да предава на професионално ниво Канал 1, Ефир 2 /сега БТВ/, репортажен телевизионен канал за предаване на ТВ програми за София, Евровизия от Плевен, трите тогавашни национални стерео-радиопрограми „Хоризонт”, „Христо Ботев” и „Орфей”.

Тогавашното ТУС /Териториално управление по съобщенията/-Плевен плаща три работни и три резервни УКВ стерео радиопредавателя с мощност 1000 вата с автоматични антенни превключватели и триплекси. Монтирани са антенните системи и захранващите филери на радио предавателите. Самите предаватели са настроени на разрешените честоти, съгласно утвърдения проект.

От „Радио и телевизия” – София доставят два телевизионни предавателя „Хиршман”.

Според постигнатите тогава договорености между общинското ръководство и Министерството на съобщенията, общината трябва да намери пари за строително-монтажните работи, а министерството да достави със свои средства оборудването и да осигури средства за експлоатацията и поддържащия персонал.

През 1990 г. обаче финансирането на обекта се спира, като са дадени средства само за фундамента и железобетонната конструкция на антенния носач и основите на сградата. Останалите средства са платени от ТУС-Плевен. До замразяването на обекта през април 1992 г. за СМР и доставка на оборудване са платени около 5 млн.лв. /По днешните цени те биха били неколкократно повече/.

Всичко това е прехвърлено на директора на Териториалното поделение „Далекосъобщения” инж. Игнат Петков през 1992 г. Тогавашното ръководство на общината така и не вкарва в действие проекта. Забележително е, че по това време във Военно-въздушното училище в Долна Митрополия /на десетина километра от Плевен/ има отлично оборудвано за времето си ТВ студио, както и подготвени специалисти.

Така в началото на 90-те години Плевен пропуска възможността да създаде своя телевизия с най-високата ТВ кула в Централна Северна България от 114 метра. И в момента града няма местна телевизия, след отказа на кабелните оператори да поддържат свой регионален канал.

Иван Каневчев
/По спомени на инж. Христо Иванов/

Източник: http://sbj-bg.eu/