Мачът свършва късно вечерта, спортният журналист отдавна е заспал, но компютърна програма анализира резултатите, съдийските решения и за секунди публикува репортаж за срещата, който феновете споделят из социалните мрежи.

Това не е разказ на Айзък Азимов, а бъдещето на журналистиката. Макар подобни програми все още да се разработват предимно в университетите, те постепенно набират популярност заради бързината и точността си.

"Роботизираната журналистика" е най-мащабната тема за дебати на тазгодишната среща на "Глобал едитърс нетуърк".

Организацията, посветила се на защитата и развитието на качествената журналистика, счете все по-голямата употреба на алгоритми за писането и публикуването на новини за достатъчно важна тема, че да я постави в центъра на обсъжданията.

Главният изпълнителен директор на "Глобал едитърс нетуърк" Бертран Пекри обяснява решението: "Трябва да мислим за бъдещето - какво редакторите трябва да вземат предвид в следващите 10 години, за да могат да предсказват големите иновации”:

”Роботизираната журналистика е точно на тази фаза. В момента по-малко от 10 млади предприемачи по света работят върху нея. Но е много вероятно тя да бъде развита и използвана в няколко специфични сфери - спорт, финансови и икономически материали - на места, където се анализират данни".

Компютърни науки и новинарство

преподава "бащата" на роботизираната журналистика. Лари Бърнбаум работи и прави изследвания в Нортуестърн юнивърсити в Чикаго. Едно от неговите приложения дава старта на малката компания "Нарейтив сайънс" - една от фирмите, разработващи журналистически алгоритми.

Приложението "Статс мънки" действа като робот журналист. Програмата е способна да напише статия за току-що приключила бейзболна игра, използвайки резултатите от мача, и да я публикува с подходящо автоматично генерирано заглавие и снимка на най-важния играч в отбора.

Способността на програма да напише журналистически текст не би трябвало да е изненадваща. Всяка новина, дори написаните от човек, се създава по определена структура - най-важното е в заглавието, първият абзац го обяснява, а в следващите се допълват подробностите, като най-маловажните детайли и контекстът обикновено са в края.

Тази проста формула гарантира, че читателят ще бъде информиран, дори ако прочете само заглавието и хвърли поглед върху дописката. Имайки предвид строгите критерии, на които трябва да се подчинява структурата на една новина, е повече от логично, че програма като "Статс мънки" ще бъде способна да създава новинарски текстове, поне толкова добри, колкото тези на човека репортер - и ще го прави много по-бързо.

Все пак без човек не може

Самите приложения могат да се използват за най-разнообразни цели, свързани с обработка на данни. Алгоритмите, създадени от Лари Бърнбаум, са част от проучванията му в Нортуестърн юнивърсити. Tell Me More например сравнява начините, по които дадено събитие е отразено в различни медии, и автоматично засича разликите в съдържанието, изхождайки от основната история.

So You Say пък позволява да се засекат постове в микроблогинг платформата "Туитър", които се отнасят за публикувана новина - дори да не споменават изрично медията или да не са коментар в самия сайт. Медиите имат възможност да прикрепят приложението към сайтовете си и така потребителите да четат реакциите буквално на целия "Туитър" свят на живо.

Приложението Point/Counterpoint се концентрира специално върху търсенето на аргументи и контрааргументи по дадена тема в зависимост от профила на използващия го. Brussell пък дава възможност на читателите на новини с един клик да получат повече информация за съдържанието и главните действащи лица, анализирайки конкретния текст и извличайки информация и от други източници.

В свят, в който новините избухват първо в "Туитър", ролята на журналиста вече не е да намери най-важната новина най-бързо, а да обясни на аудиторията си защо тя е важна и какво да се прави с нея. Информацията пътува по света с невероятна скорост и медиите ще трябва все повече да се концентрират върху пресяването и анализирането й, отколкото върху това да я събират и препредават.

Колкото и апокалиптично да звучи възможността робот да измести човек от работното му място, задачите, които могат да бъдат автоматизирани, ще бъдат, а човешкият ресурс ще се насочи към все още нерешими от алгоритмите проблеми. Развитието на подобни инструменти ще позволи на журналистите да вършат работата си по-бързо и по-ефективно, разчитайки на сигурни данни. А от това печелят всички.

Източник: Вестник Сега