Защо сте против по-строги наказания за хората, които пускат слухове срещу банките, пита авторката в интервю шефа на Съвета за електронни медии Георги Лозанова и допълва въпроса:

През последните дни бяхме свидетели на нечистоплътни опити банковата система да бъде разклатена, а СЕМ излезе със становище против наказателен текст в закона за подобни действия.

Не сме против, ако наистина ще бъдат наказани тези, които пускат слуховете. Предложената промяна в Наказателния кодекс обаче проявява един траен дефект в мисленето на българските политици.

Вместо да търсят реалния виновник, превантивно, като хаджи Генчо със стомната, да санкционират медиите. Вместо справедливост - цензура. Медиите са длъжни да информират, а не са длъжни да знаят дали една информация е фалшива, или не, както изисква този проектозакон срещу паниката, но сякаш сам написан в паника.

Как трябва да бъде формулиран текстът в закона, за да не пострадат медиите?

Санкциите трябва да се насочат само към източника на фалшивата информация, а не по линията на най-малката съпротива - като се заканваш да счупиш платформата, по която тя е стигнала до теб. Което не значи журналистите да не проверяват източниците си на информация, но това е въпрос на професионална, а не на наказателна отговорност.

Няма как те да свършат работата на МВР, ДАНС, прокуратурата и не знам на кой още. Сещам се за една приказка от детството ми - "Всичко в гората е хубаво, само шивачите са лоши". Та и у нас така - все медиите са ни виновни. СЕМ направи мониторинг на медиите да разбере как радиата и телевизиите са отразявали банковата криза. Какво показа този мониторинг? Имаше ли злоупотреби с информация, опит за влияние или всяване на паника? Имаше ли наказани медии?

В този случай санкции са предвидени не в закона за радиото и телевизията, а в закона за кредитните институции. Пък и не виждам защо са необходими, поне по отношение на електронните медии, които са обект на наблюдението ни. То потвърди, че като цяло те са се държали професионално и ако се е създала паника в обществото, не е предизвикана от тях. В такъв момент е особено важно на кого ще дадеш думата.

Мониторингът показа в числа, че основно по темата са говорили представителите на институциите, свързани с проблема, експерти и политици, което е легитимният избор. Вярно е, че има и една спорна група събеседници с неясна компетентност, които са готови да се изказват, както казваше лорд Дарендорф, "от кекса до секса".

Ние сме свикнали с тяхното движение из публичността, но във време на криза на доверие към банките, когато всяко мнение многократно увеличава тежестта си, присъствието им на екрана става рисковано, защото в желанието си да правят впечатление могат да се заиграят със страховете на хората.

Да не забравяме също, че банковата криза не може да бъде отразявана сама по себе си, като че ли се случва на друга планета. Тя е тема в общия политически дебат тук и сега. Пък и не започна като банкова криза, а като сблъсък между две публично известни фигури, към които беше натрупан огромен обществен интерес. И беше дошъл часът той да бъде задоволен.

Източник: 24 Часа - http://24chasa.bg