Вече поредният епизод на култовия „От место­престъплението: Маями“. Специалистката по оръжия и балистика Калей Дюкейн разговаря с колега детектив: „Няма открити пръстови отпечатъци, няма епителни клетки. Губим в резултата! Чакай, чакай малко... Открих по пълнителя на пистолета някакво странно вещество.“ Следовател изземва следата с памучен тампон, капва серум върху него и след минути резултатът излиза на компютъра - непознатото вещество е лосион за тяло. Пристига лейтенант Хорейшио Кейн. С бавно движение сваля слънчевите очила и казва: „Ще хванем убиеца.“ После пак ги слага, мята се на мощния си джип „Хамър“ и потегля, за да раздаде правосъдие. Разбира се, килърът е заловен.

В тоталния криминален хит разследването и на най-заплетените убийства е като детска игра. Също като във „Веществени доказателства“, „Кости“ и т.н. Сюжетът тече на бърза скорост, в него задължително се вплитат всякакви компютърни ефекти, научни методи, а следователите са направо професори по всичкология. Ударно, завладяващо... На зрителя не му остава нищо друго, освен да се плесне по челото и да каже: „Брей, а нашата полиция е направо смешна.“ Криминалните сериали са страхотно зрелище за милиони хора по света. Те обаче имат повече допирни точки с фантастиката, отколкото с реалността. И не само у нас, но и по света. Истинските детективи и специалистите по изготвянето на експертизи гледат с насмешка на тези филми. Голяма част от тях дори не ги следят, защото по думите им методите на вездесъщия Хорейшио и колегите му почти не се покриват с действителността. Експертите от МВР и от съдебните зали се наеха да разкрият кои са най-големите митове от криминалните сериали и какви са истинските методи в науката криминология.

ДНК профил не става за секунди

От океана изплува човешко стъпало на изяден от акула мъж. По ходилото следователите на Хорейшио забелязват драскотина. След минути изследване в лабораторията е ясно: въпреки престоя във водата по човешките останки е открито ДНК на друг мъж. От тези улики след малко изскача и убиецът - с трите имена, адреса, номера на колата му и др.

Скоростта за изолирането на ДНК профил е мит №1 в крими сериалите. Всъщност това е едно от най-трудоемките изследвания. Дори в най-добре оборудваните лаборатории в света, каквито се тези на щатското ФБР, не може да се извърши анализ за секунди или минути, а още по-малко, ако тялото е престояло във вода.
Извличането на ДНК профил става от изследването на биологичен материал - кръв, слюнка, кост, сперма, оставени на местопрестъплението. Ако пробата е годна за анализ, не е замърсена или подлагана дълго време на влиянието на слънце, влага и др., изследването може да се направи за един ден. Така е в цял свят, защото се работи по еднаква методика. В Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК) към МВР такава експертиза може да се направи и за ден, но обикновено това отнема 10 дни. В момента чакат за ДНК идентифициране 400 експертизи.

По-лесно се анализират кръв, слюнка, косъм с луковица. Много по-трудно е да установиш самоличност на мъртъв човек. Тогава от скелета се изрязва 10 см бедрена кост. После се прави поръчка за доставка на течен азот, който се произвежда на три места в България. Когато азотът пристигне, костта се охлажда в него при минус 196 градуса, за да стане по-трошлива. Смила се на брашно в мелачка. Полученият материал се обработва, след което се изследва в уред, наречен секвенатор. Пробата се анализира в апарата няколко часа, а резултатът с ДНК профила излиза на екрана на компютъра като графика. Този резултат се записва в базата данни и се търси сходство с вкараните в масивите други над 35 000 профила на мъже и жени. За сравнение в британското МВР има над 4 млн.

Често клетките в изследвания материал са недостатъчни. Тогава експертите от НИКК ги оставят да се „размножават“ няколко денонощия и чак тогава се изследват. Още по-трудно и бавно е, когато изследваният предмет е пипан от няколко човека. Невинаги се извлича профил, затова се опитва по няколко различни методики, което също отнема време.

Мит е също, че този вид изследвания е панацея за всички разследвания. Открита на местопрестъплението ДНК успя да разкрие убийците на бизнесмен от Шумен, станал жертва на „Килърите“. Две капки кръв, намерени по маратонката на хърватина Иван Може, обаче се оказаха недостатъчни да получи присъда за убийството на полицай и бандит.

Компютърна програма прави фотороботите

В киното често сме виждали как свидетел на криминално престъпление дава пред детективите някакви откъслечни данни за извършителя. По неговите сведения разследващите въвеждат в компютъра данни като форма на очи, вежди, уста, нос. Машината сглобява човешко лице. Ченгето натиска някакъв клавиш на компютъра и машината започна да търси съвпадения на рисунката с реално съществуващи лица от базата данни. Докато зрителят преброи до три и хоп: ура, има съвпадение. А ченгето веднага получава името, адреса и годините на извършителя. Съществува ли толкова умна компютърна програма, питат се зрителите? Не, нито по света, нито и у нас. В института по криминалистика на МВР например дори нямат автоматизирана програма за изготвянето на фотороботи. С конвенционална компютърна програма работят в отдел „Убийства“ в столичната дирекция на полицията. Тя обаче не върши много работа, защото има ограничен брой варианти за съставяне на образи. Затова често пъти криминалните репортери се шегуват, че извършителите на много от показните разстрели у нас си приличат като две капки вода.

Да хванеш килър по следи от автомобилни гуми

Печените криминалисти от филмите откриват следи от автомобилни гуми на местопрестъплението. Снимат дирята от протекторите, сканират я и я вкарват в компютър. Започва бясно въртене и сравнение с множество други отпечатъци в базата данни. Накрая излизат марката на автомобила, годината на производство, нейният собственик, къде живее и какво работи. Това е поредната ефектна измама на киносценаристите. Никъде по света не съществува толкова усъвършенствана система с информационен масив. И никъде не се работи по този начин. Истината е, че масовите гуми са 5 или 6 вида и по тях е абсурдно да се разпознае моделът на колата.

По-наблюдателните хора вероятно са забелязали, че при всяко местопрестъпление в България има син микробус с надпис „Криминалистична лаборатория“. Нашите криминалисти също като тези от сериалите и от ФБР са оборудвани с куфари, в които има всякаква апаратура. С нея се търсят и изземват следи от кръв, сперма, слюнка от най-различни предмети, намерени по време на убийства, изнасилвания, грабежи. Разликата е, че във филмите анализът на тези доказателства и разкриването на извършителя се развиват със свръхскорост, каквато в науката няма.

Пръстов отпечатък се проверява за 2 минути

Автоматизираната дактило­скопна и идентификационна система на МВР има най-много допирни точки с „От место­престъплението“. Като на кино тя може само за две минути да открие дали въведеният отпечатък, открит върху пистолет или чаша, съвпада с някои от пръстите в базата данни. Абсолютна филмова измислица е обаче, че при проверката на монитор се въртят милиони образци, докато се получи съвпадение. В нашия институт по криминалистика базата данни с пръстови отпечатъци е много голяма. В нея има регистрирани около 480 000 мъже и жени, или 4,8 млн. пръсти. Освен това има сканирани около 700 000 длани. Системата прави по 5000 операции на ден - проверка на отпечатъците на заподозрени, както и въвеждането на данни от 10-те пръста и дланите на новорегистрирани.

Защо гилзата скрива убиеца

Балистиците от МВР направо ги напушва смях от един често експлоатиран момент в киното: че от гилза на изстрелян патрон може да се извлече ДНК профил на убиеца. Проблемът е, че този мит създава нереални очаквания у полицаи, прокурори и следователи. Често гилзите са единствените предмети, оставени от престъпника. И затова очакванията, че тя ще издаде името на килъра, са огромни. „Много пъти разследващите са ни питали може ли по гилзите да се открият следи. Нали се зарежда патронът, оръжието се пипа - казва проф. Костадин Бобев. - Обяснявали сме, че когато се вкара патронът и се произведе изстрел, температурата, която се развива при изгаряне на барута, е над 200 градуса. Биологичният материал напълно се унищожава.“

Бобев разкрива и други тънкости: ако убийството е извършено с автомат или пистолет, изстрелът прави входно отверстие през дрехата и тялото на човека. По концентрацията на капсулните и барутните частици пък се разбира дали изстрелът е близък - до 80 см, или далечен.

Нашите криминалисти от НИКК са горди с това, че благодарение на тях полицията успяла да разкрие екзекуция отпреди 12 г. Покрай разследването на друг случай МВР открива на дъното на Дунав захвърлен пистолет. От дългото стоене във водата той бил корозирал. Специалистите месец и половина го киснали в различни смазки, за да извадят някакви детайли от него. След това ги монтирали на друг пистолет и произвели изстрели, за да направят сравнителни образци. Така било доказано, че точно с това оръжие е извършено убийството. Пистолетите се обработват за дактилоскопни следи в МВР по съвършено нов метод. Те се поставят в прозрачни боксове, в които се загрява цианакрилатно лепило и се поддържа определена влажност. При изпарението на лепилото се получава бял пръстов отпечатък от човека, пипал оръжието. В САЩ прилагат тази методика и при изследването на купетата на автомобилите.

Информация : в-к Преса 17 Януари 2015-та година / http://pressadaily.bg