В 4 часа на 26 октомври трябва да върнем стрелките на часовниците с час назад.

Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.

За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916. На 10 март 1918 Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979. От 1979 до 1996 включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).

През 1997 и 1998 лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври. От 1999 лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад - т.е. до 3 часа астрономическо време.

Снимка: www.dunavmost.bg