Под 10 лева. Това е цената за пакет от фиксиран интернет и телевизия, предлагана масово от големите оператори в момента. И то за брой канали между 40 и 80, при положение че средната цена в страните от Европейския съюз само за цифрова телевизия без интернет с 80 програми е 12 евро. Евтино, нали? И щеше да е и прекрасно, ако цялата философия на този тип бизнес не се крепеше върху доста мътна смес от тайни и откровени лъжи. Казано в прав текст: да, мобилните оператори се опитват да пазят територия един от друг и да завоюват нова през телевизионния пазар, а традиционните владетели на този сегмент се бранят, също сваляйки тарифи. Но ако в бизнеса имаше малко повече прозрачност, нивата просто нямаше да са такива. А прозрачност липсва в две посоки.

Първо - голяма част от доставчиците на платена телевизия продължават да крият абонати. И то в случая говорим предимно за малки такива, работещи по кабел. Това свива разходите им драстично, позволява им да предлагат цени на дребно в пъти под тези на конкуренцията и подкопава целия пазар.

И второ - самите телевизии продължават да водят преговорите си с разпространителите за таксите, които те им плащат за съдържание, при пълна секретност. Големите тв групи нямат никаква, камо ли официална, тарифа за тези цени. Така често се оказва, че големите оператори, разкриващи пълния си брой абонати, са натоварени с много по-високи тарифи на клиент спрямо други, които буквално "минават" със стотинки.

Цялата тази ситуация всъщност не е нова за сектора. Новото обаче е, че има опасност за целия пазар на тв разпространение от натрупването на няколко фактора: цените паднаха до невиждани нива, силните играчи (мобилните оператори) стигнаха на етап, в който ръстът при телевизията и интернета им е жизнено важен за основния им бизнес, а същевременно цифровизацията се пропука, което тласка държавата да се намеси в нейна подкрепа.

Опасността в случая е, че ако мъглите, в които тв пазарът вече е свикнал да битува, не се разсеят, има риск да пострада точно тази част от него, която винаги е била двигател за развитието му - средните по размер оператори, работещи "на светло". Да се разчита на администрацията за помощ, както обикновено, е трудно. Затова и може би е дошло времето самата индустрия в нейната цялост - разпространители и телевизии, да помислят за мерки за саморегулация в посока повече прозрачност. Което може и да не реши всички проблеми, но със сигурност ще направи този бизнес по-подреден и предвидим.

Нека числата спорят

Елементарно сравнение показва, че една немалка част от пазара на платена телевизия е "на сиво". Според данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за състоянието на телекомуникационния сектор през 2012 г. в края на годината проникването на платена сателитна, кабелна и интернет базирана доставка на твсигнал в България е 54.4%. В това число 23.7% (от общата база домакинства) се пада на сателитните оператори, а 27.5% на кабелните (IPTV, или доставката по интернет протокол, отдавна има маргинален дял.) В същото време по данни от проучването E-Communications Household Survey, провеждано ежегодно по инициатива на Европейската комисия, проникването на платена телевизия в България е 83% също към края на 2012 г. Разминаването е огромно. И още по-любопитно е откъде идва то. Според европейското проучване сателитен оператор използват 24% от българските домакинства - тоест числото се покрива почти точно с това на КРС. За кабелните доставчици обаче е 58% при 27.5% по изчисленията на българския регулатор. Разликата между двете проучвания е, че това на КРС се базира на официални данни от самите оператори - комисията ежегодно изпраща въпросници до компаниите, на които те отговарят, и на база на техните отговори (за чиято истинност те гарантират) се изготвя докладът на КРС. Докато проучването, инициирано от ЕК, се прави на база допитване сред извадка от самите абонати. И резултатите от сравнението на двата документа ясно показват кой откровено лъже: доставчиците по кабел. "За всички в сектора е ясно, че "Булсатком", който в най-голяма степен беше обвиняван, че крие абонати, още между 2011 и 2012 г. изсветли клиентската си база и в момента проблемът идва от кабелните доставчици", каза отлично информиран източник от индустрията. Най-голям сред кабелните оператори е "Близу". Мениджмънтът на компанията обаче винаги е изтъквал като нейно предимство фактът, че броят й абонати е изцяло на светло. Това е мнението и на конкурентите. Още повече - от доста време чуждестранният фонд EQT, който е собственик на "Близу", се опитва да намери нов инвеститор за него и съответно няма никакъв интерес да крие абонати, а точно обратното - да демонстрира колкото е възможно по-голямо пазарно присъствие. Тоест в случая говорим за т.нар. under-reporting на абонати от страна на по-малките и регионални "кабеларки". Което им е изгодно по очевидни причини - по-малки такси към телевизиите и по-малки данъци. При това сравнението между доклада на КРС и проучването на ЕК по години показва, че разминаването в данните се задълбочава през годините: ако за 2010 г. то е било 22 процентни пункта, за 2012 г. вече е 31.

За да изсветлят реалното състояние на пазара, наскоро група от 14 участници в него (включително големи разпространители и телевизии заедно с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) поръчаха проучване, базирано на въпроси към широкомащабна извадка от потребителите. И резултатите от него, с които "Капитал" разполага (виж графиките и таблиците), потвърждават именно проникване от близо 83% на платената телевизия, като делът на кабелните оператори е значително по-голям от този на сателитните (виж графиките).

Тоест - без да се оспорва нито една от добрите страни на конкуренцията, пазарът очевидно е движен до голяма степен и от сивата й страна. "Лоялната конкуренция е полезна за всички на пазара: за потребителите, защото им предоставя възможност за избор на най-изгодната оферта с оглед на своето потребление, и то сред множество предложения, и за компаниите, защото състезанието е за привличане на потребители с качествени услуги и гъвкаво комбиниране", коментираха от БТК. "Проблем на този пазар обаче са играчите от сивия сектор, които продължават да "замърсяват" средата, като крият реалния си брой абонати и излъчват пиратски програми. Това им дава възможност да предоставят услуги под реалните разходи, което е нарушение както на авторско правните, така и на конкурентните законови норми", добавят от телекома.

Тенденцията за разрастване на откровеното пиратство и криенето на абонати се потвърждава и от създателите на съдържание. "Има констатирани случаи на пиратско разпространение на представляваните от нас канали в кабелни оператори, като напоследък случаите се увеличават", каза Ивайло Иванов, директор продажби на "Върджин груп България". Това е компанията, която държи правата за разпространение в България на над 60 канала (например AXN) и е водеща при проникването на световни брандове като Nickelodeon и Comedy Central в страната, както и за налагането на ВОХ ТВ като музикален канал. Причините за тази практика са няколко според Ивайло Иванов и първата от тях е ниската цена на услугата платена телевизия в България. "Средната цена на пакет от 80 програми тук е 5 евро срещу 12 евро средно в Европа. При наложените на пазара тарифи за доставка на каналите (за канал от топ 20 цената е около 0.20 евро на месец) излиза, че при крайна цена 5 евро операторите имат 4 евро само за водещите 20 канала. Останалите 60 биват пиратирани в голяма степен, защото нямат силата и влиянието на големите медии", обясни Иванов. Като друга причина за състоянието на пазара той сочи липсата на финансова култура и планиране на операторите. "Самите доставчици имат 1 млрд. лв. несъбрани вземания от абонати, вследствие на което над 50 млн. лв. са просрочените задължения на операторите към доставчици на съдържание", твърди търговският директор на "Върджин груп България". "Загубите на представляваните от нас компании, ако така можем да окачествим пропуснатите ползи, са в размер на милиони евро", казва той.

N ТВ доставчик Пазарен дял,% Абонаменти
1 Vivacom 21.20 3335 608
2 Blizoo 14.20 225 002
3 Bulsatcom 8.20 130 528
4 Mtel 8.0 126 582
5 Network Telecomunications 2.90 45 310
6 NET 1 2.80 44 525
7 Спринт 2.0 31 617
8 Globul 1.50 24 524
9 СКАТ 1.20 19 141
10 Кабел сат запад 1.10 17 013
11 Escom 1.10 16 951
12 Com Net 1.10 16 664
13 Телекабел 0.9 14 987
14 MSAT 0.8 12 571
15 Net-surf 0.8 12 083

Там, където всички са слепи

Извън откровените лъжи секторът на тв доставката е до голяма степен зависим и от една строго пазена тайна: кой колко плаща на телевизиите, за да получи правото да ги разпространява. "Нормално е да се ползват отстъпки от определени оператори. Нормално е и търговските договори между телевизиите и всеки оператор поотделно да са тайна. Но защо няма поне общ ценоразпис, от който да се договарят тези отстъпки", казва мениджър на един от големите разпространители. "Всички преговори с големите създатели на съдържание се водят изцяло на тъмно, без да имаш и бегла представа към какво всъщност можеш да се стремиш. Всичко е въпрос на вътрешна, неофициална информация, казва такъв от друга компания. Много често самите телевизии подхождат към тези преговори изцяло от позицията на силата."
Резултатът - всеобщо недоволство, и в крайна сметка най-малкото странни от чисто търговска гледна точка такси.

Показателно е, че от таблицата със сумите, платени от всички разпространители на телевизия на bTV за март 2013, излезе, че например "Кабел сат Запад" дава по 0.17 лв. на абонат, а БТК - 1.45 лв.
"Има злоупотреба с господстващо положение на няколко големи чуждестранни медийни групировки, които с политиката си целят избутване на малките местни играчи от пазара", казва Ивайло Иванов от "Върджин груп България". "Ето пример от последната седмица: голяма медийна група преговаря от няколко месеца с оператор, който не е съгласен с едностранно наложените от нея цени за лицензионни права. Паралелно с това телевизията фактурира оферираните такси, а операторът не ги плаща, понеже не е съгласен с тях. Сметките му са запорирани, вследствие на което страдат всичките му останали партньори. Така се увреждат интересите на конкурентните тв канали", казва той. Според него, притиснати да плащат повече на големите медийни групи, операторите често спират да плащат на малките.
Така се стига до момента, в който по-голямата част от индустрията настоява за намеса на държавата и регулаторите за изсветляване на бизнеса именно в тези две посоки: коректно деклариране на броя абонати от страна на разпространителите и прозрачно ценообразуване към тях от страна на създателите на съдържание.

Голям, сив или мъртъв

Понеже обаче прозрачността към момента е само пожелание, повечето оператори просто се съобразяват с особеностите на пазара - свалят цени.

"Да, има ценова война", категоричен е Пламен Генчев - един от собствениците на "Булсатком". "И тя е опасна, защото може да означава приключване на дейността за някои от операторите, а това определено ще увреди конкуренцията, от което губи потребителят", смята той.

"Ние не отваряме ценовата война. Просто се включваме в нея", коментира преди седмица главният изпълнителен директор на "Мобилтел" Танасис Кацирубас. Според него капацитетът на оператора за доставка на фиксиран интернет и телевизия са далеч по-големи от дела му на пазара в момента. И затова компанията е решена да навакса - така, че присъствието й да отговаря на възможностите. Което очевидно като мерки включва и понижение на тарифите.

"Това, което наричате ценова война, е всъщност нормален пазарен процес на един много конкурентен и нерегулиран пазар, който реагира с чисто пазарните механизми на търсенето и предлагането", смятат в БТК. "Влияние върху цените оказва и ръстът на потребление на пакетните услуги. По последни данни от пазарно проучване от март тази година над 1 млн. домакинства в България са абонати на пакетни услуги, а най-популярната пакетна услуга е телевизия плюс интернет. Големите оператори, които имат в портфолиото си различни услуги, могат да предложат на клиентите си гъвкаво комбиниране на няколко услуги в пакет или промоция", подчертават от компанията.

"Стратегията на големите телекоми е да намалят цените си, но само за своите клиенти, като целта им е да запазят абонатите си", коментира Страхил Иванов, изпълнителен директор на "Спиди нет" и председател на Сдружението на независимите интернет доставчици. "Това, което правят комплексните телекоми, се нарича хищническо ценообразуване: ниски цени за определена услуга, финансирани с печалбата от друга дейност, за да се завладее пазар и тарифите впоследствие да бъдат вдигнати", каза високопоставен експерт от сектора, пожелал името му да не се цитира.

Факт е и че БТК малко или много има привилегията да притежава каналната мрежа, в която всички останали са длъжни да приютят инфраструктурата си. От доста време обаче някои регионални разпространители инвестират в собствени канали (какъвто е примерът с русенския "Нетуъркс телекомюникейшънс"). Вложенията за такъв проект обаче никак не са малки, без да говорим за времето, необходимо за всички разрешителни при сегашния тежък режим за тях.

Всичко тези фактори, насложени един върху друг - пиратството, големият сив сектор, непрозрачността при обявяване на абонати и договаряне с телевизиите, агресивното навлизане на телекомите в сегмента, образуват особена бизнес среда, в която най-трудно виреят средните по размер компании, работещи "на светло". И понеже доставката на телевизия върви в пакет с интернета, всичко това се пренася и при него.

"В момента пазарът на доставка за интернет до крайния потребител е толкова труден, че е почти невъзможно да излезеш на печалба", казва Страхил Иванов от "Спиди нет".
Изчезването от сектора именно на "средната бизнес класа" очевидно не е полезно за целия пазар. А очевидно най-безболезнения път към него се очертава консолидацията.

 
Информация: http://www.capital.bg