24 юни се отбелязва в народния каленар като Еньовден - празник на билките и на билкарите.

По традиция, точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към слънцето. Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила.

Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените ходят сами и берат билки, които трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.