На журналистически въпрос по повод разногласията между правителството и президента относно Венецуела, вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева коментира принципите на българската външна политика и механизмите по изработването на национални позиции.

„По конституция външната политика се осъществява от Министерски съвет“, припомни вицепремиерът пред репортери в Народното събрание. Тя разясни, че макар правителството не е било длъжно да съгласува с президентската институция например Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Македония, го е направило преди да внесе проекта за ратификация в парламента. „Ние в правителството считаме, че е добре България да говори в един глас в международен план и правим това - подчерта министър Захариева. – Много често изпращаме предварително в президентството позициите, които изразяваме по различни теми.“

Правителството ще продължи да действа и занапред по този начин, защото смята, че заедно с президентската институция има общи отговорности по отношение външната политика на България, подчерта министър Захариева. „Така че наистина е много важно да работим всички заедно за репутацията на България във външнополитически план“, обобщи тя.

Министър Захариева не се съгласи с думите, че по Венецуела България не е представила собствена позиция, а е „преписала“ текст от своите партньори в ЕС.

Тя припомни, че само в последната година Венецуела е обсъждана на няколко съвета на ЕС по външна политика и съюзът е излизал с общи – одобрени от всички 28 страни-членки, декларации. „Ние сме участвали във всички работни групи и на всички нива в Брюксел чрез нашите представители там, както и аз на всички съвети, на които сме обсъждали Венецуела - заяви вицепремиерът. - Така че изобщо не приемам, че някой ни е написал нещо и ние просто сме го преписали.“

Вицепремиерът повтори, че както в случая с Договора с Република Македония, така и с позицията на България по Венецуела, президентството е било лично запознато от нея с текстовете, макар да няма законово задължение за това. Жестът е следствие от желанието на правителството за съгласуване на общи позиции и израз на виждането му, че усилията за координация трябва да продължат.