Поредният енергиен проект на Кремъл, който изглежда твърде добър, за да е истина.

Авторитетният вашингтонски мозъчен тръст, специализиран в анализите по въпросите на Източна Европа Cepa.org публикува статия за руското влияние по проекта „Турски поток“ в България. В Центъра за европейски политически анализи се обръща специално внимание на зловредните атаки срещу демократичните общества от страна на Русия и Китай.

„Северен поток 2“ далеч не е единственият руски тръбопровод, към който трябва да се насочим. По-малко известният „Турски поток“ е еднакво важен за Москва като лост за влияние върху правителствата на Централна и Източна Европа. Този тръбопровод е замислен през 2014 г. като начин за изолиране на Украйна от Европа, лишавайки я от влияние върху износа на руски газ, както и за заобикаляне на правилата на ЕС. Газопроводът се обляга на предишното си въплъщение „Южен поток“, и има за цел да увеличи руското влияние на Балканите, да улеснява руските клиентелисти да придобиват ключови роли и постове в балканските правителства, както и да подкопават демокрацията и влиянието на Запада в тези правителства.

Тези способи на държавно превземане са стандартна руска практика в световен мащаб и България илюстрира проблемите, породени от този тръбопровод. Още през 2012 г. Мойзес Наим, бивш редактор на сп. „Форин полиси“, посочи България като „криминализирана държава“. И тази корупция се дължи в много голяма степен на всеобхватното руско влияние в енергийния и медийния сектор.

Турски поток, стартиран миналата година и в момента в процес на разширение олицетворява тази корупция. Той доставя руски газ за газопреносната мрежа на Турция и в крайна сметка ще се разклони до точки в България, Сърбия и Унгария. Турски поток навлиза във водата близо до Анапа, на руското Черноморие, и излиза на брега на турското крайбрежие на около 100 километра западно от Истанбул, близо до село Къйкьой. Премиерът Борисов, който определи този втори газопровод като „Турски поток“ – 2 казва, че ще гарантира, че България ще се превърне в газов хъб, способен да доставя на Европа азиатски или други газови доставки освен Русия (може би забравяйки, че президентът Путин едва ли ще подкрепи използването на руски актив за своите конкуренти).

Всъщност Москва финансира този тръбопровод чрез подставени фирми (виж по-долу). Така че, въпреки българските официални изявления, че „Турски поток“ няма нищо общо с България, страната е в „прицелния обсег“ на „Турски поток“ още от самото начало. Следователно правителството на САЩ може да продължава да налага санкции насочени към газопровода, и да заплашва със санкции срещу България. България е държава-член на НАТО, макар че американските политици може би са по-склонни да припомнят, че Борисов е бивш служител на Министерството на вътрешните работи от комунистическата епоха и бодигард на Тодор Живков.

Независимо от официалните твърдения, че частта на този газопровод от България до Сърбия и Унгария наречен „Балкански поток“ е изцяло финансиран от България и отговаря на разпоредбите на ЕС, истината е доста по-различна.

Новоизтекли документи в България потвърждават, че Русия е действала чрез саудитски, беларуски и европейски компании, за да избегне санкциите на САЩ срещу „Турски поток“. По този начин Русия доставя газа, изгражда тръбопровода и го финансира чрез подставени лица. Освен това цялата схема е била предварително планирана през 2019 г., преди да започне строителството. Това не е просто поредният епизод за руската корупция на българските корпоративни и правителствени агенции. По-скоро това илюстрира превземането на държавата, тъй като газопроводът „Балкански поток“, т.е. „Турски поток 2“ с друго име, е държавно предприятие. „Турски поток“ – проект на Газпром, ще резервира до 90% от националната газопреносна система на България до 2040 г., значително, ограничавайки регионалната търговия с газ. Това ще изтласка алтернативния втечнен природен газ (LNG) и азерския газ от регионалната мрежа, въпреки че България уж изгражда своя участък от интерконектора Гърция – България (IGB), за да достави азерски газ в България тази година. По този начин твърденията на България, че ще завърши IGB и ще получи този азерски газ, са много съмнителни.

Изборът де факто за „Турски поток“, а не за диверсификация на доставките на газ с азерски газ, също ще замени българското транзитно споразумение с Газпром до 2030 г. с гарантирани годишни приходи от над 700 милиона евро в замяна на новия договор за пренос на „Турски поток“. С други думи, в крайна сметка това ще субсидира Русия и олигарсите на Путин.

Такъв е случаят с руските енергийни проекти, които изглеждат добре на пръв поглед, но в крайна сметка са скрити субсидии за Москва.

И накрая, Русия и нейните клиентелисти от Балканите и други европейски държави използват тези пари, за да популяризират интересите на собствения и местния корумпиран елит, което го прави ефективен инструмент за подхранване на облагодетелствани бизнес мрежи. След това тези мрежи разширяват руското икономическо и политическо влияние. По този начин реалността на българската корупция и признаци на държавно превземане от проруски елементи благодарение на нейното тайно споразумение за избягване на санкциите вярват на твърденията на премиера Борисов, че до 2021 г. България ще бъде напълно независима от руския газ.

Както сподели с автора на тази статия основателят и председател на българската дясноцентристка политическа партия „Републиканци за България” (RfB) Цветан Цветанов, тъй като проектът „Турски поток“ увеличава енергийното влияние на Русия в Европа, ако България искаше да диверсифицира своите енергийни източници, те щяха да завършат интерконектора Гърция – България (IGB), който беше стартиран преди 10 години и остава незавършен. Цветанов призова българското правителство да не позволява на руския газ да тече през „Турски поток“.

България и Балканите представляват друга област на руското предизвикателство към западните интереси, ценности и съюзници. Вашингтон вече е разбрал тези предизвикателства и е предупредил България, както по време на администрацията на Тръмп, така и на Байдън, че рискува санкциите на САЩ, ако продължи да се съгласява с Москва, като същевременно е член на ЕС и НАТО.

Санкционирането на съюзници е неприятен, дори рисков бизнес. Администрацията на Байдън обаче, започвайки от самия президент, познава Балканите и руските гамбити много добре.

Въпреки че размахва санкционното оръжие, сега администрацията има възможност, благодарение на глобалните развития в енергийната област, като промени в глобалния пазар на газ, появата на азерски газ на балканския пазар и изменението на климата, да поеме и преодолее предизвикателството с руския газ в България и на Балканите по-общо.

Наистина, за една администрация обещала по-голямо сътрудничество със своите съюзници, Балканите предлагат множество възможности – както в България, така и извън нея – да предизвика Русия. И тъй като „Турски поток“ наближава заключителната си фаза, администрацията на Байдън не трябва да пропуска възможността да оспори „Турски поток“, точно както

тази и предходната администрация на президента Тръмп оспориха „Северен поток 2“.