Обяснете малко за Макс и как бихте го описали като филмов герой.
Макс е един от петимата братя и сестри, първоначално създадени от самия Д-р Дейвид Елстер. Те са специална група синти, всеки един с характерна черта и първоначално изградени, за да се грижат за Лео, покойният син на Дейвид Елстер. Конкретната отличителна черта на Макс, разработена до максимум, е любовта. Той обича света, обича природата, обича Лео и напоследък съвместно с повишената си отговорност в света обича народа си. Той е герой, който се е развил през последните три сезона. По време на първия сезон той е бил десетгодишен и наивността му е подчертано изявена. През втория сезон той е вече млад мъж на възраст малко над двадесет години, а по време на третия сезон той е вече зрял мъж.

В първия сезон той е съвсем невинен, а до началото на трети сезон той вече ръководи синтите, така че нещата са се променили. Какво мислите за развитието му по това време?
На края на втория сезон оставихме Макс, Флеш и Миа в Рейлярд, място, поставило началото на това, което сега е голямото селище Рейлярд ..., като
допуснахме, че през изминалата година все повече и повече хора са дошли в изгнание в комуната на Макс и той е бил избран от хората да ръководи синтите бегълци, бежанци, ако предпочитате така да ги наричаме, и мисля, че той потенциално е най-добрият кандидат за тази цел. Искам да кажа, представете си, съвременен водач, ръководен единствено от любов. Мисля, че бихме видели съвсем различен вид свят.

Мислите ли, че лидерството е в състояние изобщо да го промени?
Както това става с всички. Но няма действително да видим посребряването на косата му, външните човешки белези на промяната.

За първия сезон е трябвало да посещавате „синтско училище”. Какви бяха най-големите предизвикателства, когато за пръв път започнахте да играете ролята и когато за пръв път посетихте училището за синти?

Ако трябва да се върнем към това време, 2014 година, ако можете да си представите мястото на репетицията в Ийст Лондон (Източен Лондон), Соуп Дирису, който играе ролята на Фред, брат ми в шоуто, и Дан О’Нийл, координаторът на движенията ни, се опитаха да си представят как би тичал един синт. Има видео записи на Колин Джаксън и въз основа на тях, ние се опитвахме да разработим тичане, което е не само ефективно, а също така прекалено опростено и базирано на добра стойка и икономия. 
Така че тичането на синтите е базирано на Колин Джаксън?
Ами, искам да кажа, че то е вид съчетание от това и няколко други неща. „Вървежът” беше добър, но спирането беше ужасно и накуцвахме в продължение на седмици след това, след като бяхме измислили начин на тичане за синтите, но след това изпитвахме силни болки в краката! 
Какво, мислите, че е най-трудното нещо, когато играете синт по отношение на движения на тялото?
Както и да е, аз съм доста нервен човек. Разполагам с всички видове странности и имам тенденция да обикалям наоколо с почти отпуснат вял вид. Това поддържа добрата стойка, запазването на изправено положение на тялото, без проява на нетърпение и несдържани нерви. Доста е неприятно да те нарекат невъздържан, защото са се появили сълзи в очите ти или си мигал твърде много в дадена сцена.
Смятате ли, че е трябвало да приспособите или да промените или да нагодите движенията на Макс към еволюцията на психическото му състояние?
Установих, че това е от съществено значение и незабавно се заех с него. По същия начин старото ми БМВ 97, което наричам „Мейбъл” вози по съвсем
различен начин от нова наета кола. С него се борави различно, малко е ръждясало и има свой собствен маниер на поведение. Макс се е износил, извършвал е самоубийство и преди това и се е върнал към живота. Знае какво е болка. По него е стреляно с електрошоков арбалет (тазер), бил е оставян в тъмни и влажни места. Така, че нещата, които носи със себе си, му придават много по-голяма тежест и много повече история. 
Съществуват съзнателни и несъзнателни синти. Мисля, че сте изиграли съзнателен синт като несъзнателен такъв. Смятате ли, че е по-трудно да се изиграе съзнателен синт, отколкото несъзнателен такъв?
Разбира се, езикът на движенията е едно нещо, но извършването на това в един свят, пълен с емоции, което е ново в това цяло общество и узнаването на различни неща и ... човек жонглира с много повече неща. 

Съществува текущ дебат за изкуствения интелект. Мислите ли за това? Участието ви в това шоу кара ли ви да мислите „Господи, това би могло действително да се случи в бъдеще”?
Пораствайки, винаги съм бил привличан от тези свързани с деня на страшния съд представяния на това какво би могъл да представлява изкуственият интелект. Разполагаме дори с „Теорията на Терминатора”, където той е враг номер едно, с когото се сблъскваме. Или „Теорията за дивергенцията”. Ако разработите робот, който да създава кламери по най-ефективния начин от този момент за вечни времена, тогава много скоро човечеството ще бъде унищожено, защото по някое време ще се изпречим на пътя на това производство.

И с това нещата ще приключат. Но аз започвам да се различавам от този начин на мислене и смятам, че досега хората са страдали много повече от ЕИ, естествения интелект, ако говорим за небрежността, проявена в течение на годините, историческите геноциди, болката и природните бедствия. Не мога да си представя, че този дявол, когото не познаваме, би могъл да извърши нещо по–лошо, което би могло да ни унищожи по-скоро, отколкото ние самите бихме сторили това.

Също така има ползи и преимущества в изкуствения интелект. Не само постиженията в областта на медицината, но и всичко, което ни помага да извлечем максимума от краткото ни съществуване на земята. Като ни предоставя повече време да бъдем самите себе си. Отговорно да се отнасяме към технологията и може би, да почистваме собствените си къщи, преди да се отправим към бъдещето.

Ако тази технология съществуваше, бихте ли разполагали с ваш собствен синт?
Да.
A, интересно! Така ли?
Да. Няма да съм първият на опашката да взема такъв, нито пък да го поддържам да функционира през цялото време. Имам приятел, който глупаво твърди: „плащай си сметките, колкото е възможно по-късно и последен пресичай реката”. Не бих се втурнал към това, но тази идея ми харесва.

За какъв вид неща бихте го използвали?
Всички видове тайни мисии, търсене на храна…

Можете ли да си представите, че се сприятелявате с него, както правят някои герои от сериала, или бихте казали „това е робот, това е машина”?
Ще трябва да направя някакъв вид разделение. Мога да си представя самодоволството, чистият мързел, който би ме обхванал, ако първо, не трябваше да мия чиниите и второ, наистина нямаше да върша нищо за себе си.

Характерно за живота на Макс е, че той винаги, изглежда, че преживява трудни времена. Това трудна работа ли е за вас? Какво практически представлява това в ежедневния живот?
Благодаря ви, че обърнахте внимание на това! Бих искал да поставя този въпрос на писателите, независимо от факта, че не са тук в момента. Има някои ситуации... Водният резервоар на Студио „Пайнууд” е вероятно една от най-трудните ситуации, в които съм попадал, когато Макс се измъчва, в първия сезон. Той скача от мост и пада в Темза. Сега практически, когато снимахме тази сцена, отидохме в Студио „Пайнууд” – красив резервоар, около петдесет на петдесет метра и с петдесет метра дълбочина – с голям екип за гмуркане във вода и където е снимана почти всяка британска подводна сцена, така че подобно на вековно старите филми за Бонд и всичко останало, това беше прекрасно място, в което се намирахме.

Бях облечен с около пет пласта и модно палто, подплатени кожени боти, джинси, тениска и ръкавици. В действителност не се нуждаех от отрицателни тежести, които да ме повлекат към водата. Там не само имаше господа, които за ефект изливаха кална синкава смес, за да се опитат да пресъздадат мътността на Темза, но човек трябваше да падне с удар, като стои във водата, да изравни целия въздух – като основно не диша и да няма въздух в дробовете си, за да не излизат мехури, тъй като синтите не дишат – и същевременно да остави очите си отворени, без да променя изражението на лицето си... това беше изключително трудно! 

Как репетирате за сцена като тази?
Нямаше възможност да репетираме. Направихме само 2-3 опита. Беше толкова трудно. Но, да, все пак успяхме да се справим. 

Актьорският състав работи заедно вече четири години от началото на снимките. Какво представлява това за вас? Как ви харесва да работите с останалите членове на състава? 


Това действително е удоволствие. Искам да кажа, има някои ползотворни прекъсвания между отделните сезони, което означава работен прочит на сценария, можете да проследите живота на хората. Особено на по-младите членове на състава, можете да видите Пикси, например, да се извисява като бобово стъбло, сега толкова интелигентно. Хората се женят, вземат си куче и си пускат брада за пръв път... голямо преживяване е. Почти прилича на прочит на масата, когато се чувствате малко като в първия ден при връщане в училище след дълга лятна ваканция. Великолепен актьорски състав за такива споделени съвместни преживявания.

Вие вече казахте, че ако съществуваше технологията на синтите, щяхте да си вземете един. Така че кой член от актьорския състав бихте си взели вкъщи като ваш персонален синт? 

Бих казал – така че това не е, което казвам – бих казал, че Джема Чан. Не дори като Миа. Като човек се възхищавам на интелигентността й, на самоотвержеността й, това което тя прави в политическо отношение. Не само в кампанията „Настъпи часът”, #”Аз също”; виждате я как подкрепя всички. През тези изминали четири години тя самоотвержено споделя това, което знае. И аз имах възможността да израсна с това, както и в индустрията. Така че я уважавам и й се възхищавам. Бих казал Джема, но това се отнася и за останалите. Имам предвид Емили... Соуп върши удивителни неща. Така че вероятно бих взел и останалите членове на семейството със себе си.

Каква е единствената работа, която бихте накарали този синт да върши? Или не? От какво бихте го спасили?
В действителност да трябва да се справя с истинска човешка трагедия и действителни емоции. Това, което предполагам е вероятно най-трудното за разбиране... Вероятно бих го предпазил от изпиране на мръсните ми дрехи за фитнес! Това просто би било нечовешко, тази фитнес чанта е употребявана твърде дълго.

Нещо друго?
Удивителен, изумителен сценарий от Сам и Джон. За мен е удоволствие да играя ролята на Макс. Обстоятелствата са безмилостни. Точно, когато мислиш, че нещата с Макс са се уредили и са ОК, точно тогава положението се влошава. Това е спирала, това е пътуване с влакче в увеселителен парк на сезон за актьор и 

герой. Беше зашеметяващо да играя тази роля. Не всеки е това, което изглежда. Понякога врагът е вътре в нaс. 

Снимки: Colin Hutton/Kudos/Wild Mercury/Channel4/AMC