Четвърти сезон на високооктановата кримка, базирана на действителен случай, започва тази вечер от 21:00!
Сериалът е вдъхновен от истинската история на ирландеца Уолтър О'Брайън, човекът с един от най-високите коефициенти на интелигентност в света, който понастоящем е и изпълнителен продуцент на шоуто. Още като дете, компютърният гений успява да хакне системата на НАСА, а по-късно е посрещнат в САЩ с виза EB 1-1 за „изключителни способности“. 

В кожата на Уолтър О’Брайън за четвърта поредна година ще видим младият Елиъс Габел, добил популярност край ролята си на Ракаро от „Игра на тронове“ – един от четиримата дотраки, които хан Дрого изпраща да придружават Денерис Таргериан на Източния пазар, и който осуетява покушението срещу нея. 

За ролята си на Уолтър, Елиъс споделя, че особено го вълнуват малкото моменти, в които пресъздава неговата уязвимост, защото той не я показва често. 

Елиъс Габел е роден на 8 май 1983 г. в Лондон. Той е от алжирски произход, но има и индийски гени. Като страстен музикант, Елиъс е гений във владеенето на акценти и регионални диалекти. Последните филми с негово участие са в „Z-та световна война“, „Брутална година“, „Фантоми“ и „Интерстелар“. През 2005 г. е номиниран за „Най-добър телевизионен новобранец“ на Британските национални телевизионни награди.
AXN предоставя на вниманието Ви кратко интервю с актьора. 

Въпрос: Очаквал ли сте, че роля, която не е в такава огромна продукция като „Игра на тронове“ ще се отрази толкова добре на кариерата ви?
Елиъс: Всъщност не съм се замислял по въпроса, а и в „Игра на тронорве“ не съм бил във водеща роля, така че за мен беше лесно да си свърша работата и да си тръгна.
Въпрос: Но пък сте с главна роля в „Скорпион“. Как оценявате този факт?
Елиъс: Страхотно е! Идваш всеки ден на снимачната площадка, знаеш какво ще правиш. Има много диалог, много физическа активност. Съвсем различен вид работа, защото изискванията са много различни. Машината е по-бърза, нещата се случват по-бързо. А и фокусът е върху мен, като главна роля, което неминуемо води и до по-голямо напрежение.

Изисква се повече дисциплина,  изцяло по-отговорен подход, защото в огромна част от съдържанието става въпрос за мен, за моя герой.
Въпрос: Ролята Ви е на гений, каквато много актьори са играли и преди, но тук разликата е, че същият този гений е и изпълнителен продуцент на сериала. По-трудно ли е, когато знаете, че ви гледа? 

Елиъс: Уолтър не е през цялото време на снимачната площадка, но доста често се появява. Иска да наглежда „детето си“, но същевременно е гласувал доверие на екипа и ни дава доста свобода, което в крайна сметка винаги е по-добрия вариант, когато знаеш с кого си имаш работа – все пак работи с едни от най-добрите режисьори и сценаристи. За мен лично е важно, когато се появи на площадката, защото тогава имам възможността да науча повече, мога да му задавам всякакви въпроси. 

Въпрос: Въпросът е по-скоро от актьорската Ви гледна точка – има ли място за импровизации или трябва да се придържате стриктно към истинския живот на Уолтър О‘Браян? 

Елиъс: Това е най-голямото предизвикателство, според мен, когато става дума за сценарий, базиран на действителен случай – да вземеш колкото се може повече от реално съществуващата личност, но да видиш какво можеш и ти да дадеш. В крайна сметка това е телевизия, която е предназначена за забавление. Аз не съм Уолтър, сценарият не се придържа на 100% към неговата житейска исторя. „Скорпион“ е „базиран“ на истинския живот на Уолтър, което означава, че нямаме амбициите, а и не бива, да го пресъздаваме напълно. Тук идва и ролята на актьора - аз в частност, трябва да направя „моя Уолтър“ по-интересен и по-привлекателен, така че публиката да не може да му се насити и да иска да види още и още от него (смее се). 

Въпрос: Знаем, че високият коефициент на интелигентност е дар, ное същевременно е и доста сериозен товар. Какво мислите по въпроса?
Елиъс: Зад високият КИ, обикновено се крие ако не пълно, то почти пълно откъсване на човека, който го притежава от заобкалящия го свят. Още в детските си години хора като Айнщайн и О‘Браян са били неразбрани, обществото ги е отхвърляло и техният единствен начин да се съхранят е бил, като се изолират. Това е историята на повечето свръхнадарени хора, която не е задъжително тъжна, защото гениалността си има цена, гениалността се заплаща със социална изолация. При нас в сериала, нещата са малко по-различни, защото целият екип на героя ми е изграден от подобни на него– всеки е гениален в своята си област, като само Пейж е „нормална“ в този смисъл, но пък синът ѝ не е... За мен, от чисто психологическа гледна точка, тази страна от сериала много ми допадна, а и аз винаги съм харесвал различните...