„Филмите са виновни - вече не са като едно време, сега всеки снима или римейк, или продължение“ - ей такава самоиронична реплика по повод на закрит киносалон се чува в една първите сцени в новия филм на Майкъл Бей. Истината обаче е, че с филми като „Трансформърс: Ера на изтребление“ киното се трансформира, за да избегне изтреблението. Като произвежда филми, които е най-добре да се гледат на голям екран. И засега се справя доста успешно с оцеляването си.
„Трансформърс: Ера на изтребление“ започва четири години след битката в Чикаго - с изцяло нови герои сред хората, някои непознати и други добре познати от страна на трансформърите. След тях освен десептиконите и автоботите се появява и един нов вид - диноботи. В главната роля е Марк Уолбърг - закъсал механик и изобретател, който се грижи сам за 17-годишната си дъщеря. Докато не попада случайно на трансформър и после по петите му хукват ЦРУ, десептикони и цели извънземни флотилии. А той е принуден да бяга от гаража си в прерията на Тексас до небостъргачите на Хонконг...
Малцина режисьори имат (не)щастието да снимат един и същ филм няколко пъти. Майкъл Бей определено е от тях. Ето сега например с „Ера на изтребление“ той на практика снима за четвърти път „Трансформърс“ (различни са само локациите и актьорите). С такъв голям опит режисьорът би трябвало да е станал много добър в снимането на „Транформърс“.
И наистина е станал - но само в екшън епизодите. Това обаче не е повод за оплакване, защото към 120 от 160-те минути всъщност са екшън епизоди. Човек си тръгва уморен и зашеметен от крясъци, стрелба и взривове. И леко стреснат от заплахата по време на финалните надписи на един оцелял робот злодей към героя Оптимус Прайм: „Знам те къде си... Ще те намеря.“
Останалото е повърхностен сюжет, слаба история и недоразвити образи, които не дават никакъв шанс на акторите. И клишета - всички възможни, които познавате от филмите на Бей. От слабата игра на иначе добрите актьори през глупавата любовна история и красивото момиче в беда до задължителната рок балада (на Imagine Dragons).
Както обикновено, най-важните сцени се случват по залез, а през повечето време някъде в кадър поне един автомобил се премята като акробат на забавен каданс. Стотиците експлозии пък са толкова красиви, колкото няма как да бъдат, дори и ако се взриви фабрика за фойерверки.
(в. Преса, печатно издание, брой 170 (876) от 26 юни 2014)
