Най-сетне българското кино се обърна към зрителите

През 2014 г. БГ кино направи огромен завой - 6 от 7-те нови игрални филма, излезли по екраните, бяха зрителски, тоест насочени са към широката публика, само един бе авторски. Този факт сам по себе си е знаменателен. В предишните години зрителските ленти бяха общо 2-3, от тях комерсиалните - 1-2, а сега статистиката е коренно различна. Иска ни се да вярваме, че това е точката на пречупване, която чакахме отдавна. Резултат от един невидим за публиката процес, който като водовъртеж раздвижваше от две-три години подводните пластове на филмовото ни производство. Къде със скандали, къде с добрия пример на „Дзифт”, „Мисия Лондон”, „Тилт” и Love.net процесът бе подбутнат в правилната посока. Надяваме се родните кинаджии най-сетне да са разбрали, че ако искат да оцелеят, то трябва да правят филми и за зрителите, а не заради самите себе си и за фестивалите. Следващата стъпка е да подобрят качеството си и едва тогава БГ кино може да достигне и до Кан, а не само до периферийни кинофестивали. Нещо, ко ето се надяваме да стане в близките години.

Четири филма събраха най-много зрители пред екраните през отиваща си година – „Живи легенди” на Ники Илиев, „Съдилището” на Стефан Командарев и „Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха” на Станислав Дончев, както и анимацията „Българ:Филмът”. Към тях е и току-що излезлият по екраните „Пътят към Коста дел Маресме”, за който още няма окончателни данни. Лентата, която имаше най-големи претенции – „Виктория”, чиято режисьорка Майя Виткова твърдеше, че е ощетена при гласуването за нашето предложение за „Оскар”, остана на дъното на класацията – едва с 854 зрители. Трябва да признаем, че фактор за този  унизително нисък резултат бе краткото време, в което се въртя по екраните – само една седмица. Освен това е от типа авторско кино, което не е широко популярно сред аудиторията, при това е доста специфично, така че и да имаше цяла година на разположение, нямаше как да счупи боксофиса. Що се касае до качествата му - то с леката подигравка на комунизма и с повтаряне на нещата, които вече сме виждали при по-напреднали кинематографии, едва ли и на „Виктория” щеше да й стигнат силите да се класира до шорт-листата на оскарите.

Впрочем много сходна на тази криворазбрана „формула за успех” я има и в други авторски филми, които тепърва ще излизат през 2015 по екраните.  Докато със своите 91 447 зрители, които „Живи легенди” мобилизира пред екраните, Ники Илиев доказа, че май е напипал рецептата на мейнстрийм вкуса - агресивна реклама плюс красиви актьори, красиво заснети кадри, плюс леко сладникава, приятно-забавна история - равна на успех. „Живи легенди” има с 40 000 зрители повече от предишния му „Чужденецът” (52 916 души). На подобен тип ленти обикновено филмовата критика гледа доста отвисоко, но явно българинът е зажаднял да гледа нещо по-приятно, а не само ленти за мутри, концлагери от времето на социализма и т.н. Впрочем май и самите създатели нямат особени претенции, още повече че не бива да се заблуждаваме - този резултат е далеч от 210 000 зрители, например на Love.net.

Онова, към което би следвало да се стремят българските ленти, показаха  „Съдилището” и „Пътят към Коста дел Маресме” – качествено кино, което не прави компромиси със сюжета, актьорската игра и заснемането и въпреки това е насочено към нас, зрителите. Ето, това е наистина успешната рецепта за успех.

Източник: в-к Монитор