ВЕЧНОСТ в кината от Euro Films

След като очарова публиката на фестивала CineLibri, изящният френски филм, вдъхновен от известната книга и с участието на Одри Тоту ще бъде показан и в избрани киносалони в София и страната. Зрителите ще могат да гледат ВЕЧНОСТ, екранизация по едноименния бестселър на Алис Ферне, от 11 ноември в София (в столичните арт кина), Пловдив (кино Лъки), Варна (ФКЦ), Видин, Търговище и Каварна (кино Петър Слабаков).

Преди това лентата по сценарий и режисура на виетнамския визуален майстор Тран Ан Хунг ще бъде показана и на специална кино вечер в City Mark Art Center (бившото кино Левски). Там на 24 октовмри ВЕЧНОСТ ще бъде излъчен от 19:30, а след прожекцията публиката е поканена да сподели впечатленията си на чаша вино. Събитието ФИЛМ И ВИНО се реализира с подкрепата на Френски институт, Real Estates и BNP Paribas.

СИНОПСИС

В края на 19 век едно младо момиче среща едно младо момче и се влюбва. Валантин се омъжва за Жюл. Един век по-късно друго младо момиче, правнучката на Валантин, тича към прегръдките на друго младо момче на един мост в Париж. През годините, които делят двете истории, още много жени и мъже ще се срещат, ще се влюбват и ще живеят съдбата си, създавайки родословно дърво и жизнена сила, която ще пребъде във вечността.

Изящната екранизация на виeтнамския визуален майстор Тран Ан Хунг е по известната едноименна книга на френската писателка Алис Ферне, автор на над 10 романа. Ключова тема в нейното творчество са женствеността, майчинството, близостта и любовта като единствена гаранция за възможна вечност. Подобно на текста, филмът е изключително красиво, фино и поетично разказан. По френски.

ОТ 11 НОЕМВРИ В ИЗБРАНИ КИНА В СОФИЯ И СТРАНАТА ОТ EURO FILMS

Сценарий и режисура: Тран Ан Хунг

В ролите: Одри Тоту, Беренис Бежо, Мелани Лоран, Джереми Рениер, Пиер Деландошам, Ирен Жакоб и други

Режисьорът Тран Ан Хунг е роден на 23 декември, 1962 във Виетнам. Живее във Франция от 1975, където идва като бежанец. Завършва кинорежисура през 1987. Вероятно най-известният му филм до момента е Norwegian Wood от 2011, по романа на японския писател Харуки Маруками. Филмът е заснет изцяло в Япония и разказва за една невъзможна любов през 60-те и 70-те години на 20 век. Последният му за сега, шести филм във филмографията му е Вечност.

КРАТКО ИНТЕРВЮ С РЕЖИСЬОРА

Вечност е най-френският Ви филм досега – сага, която ни разказва живота и историята на цяла фамилия във времето, над век. Как избрахте тази тема за работа?

Роден съм във Виетнам през 1962 и дойдох във Франция през 1975 само с родителите ми и брат ми. Останалите от семейството ни изчезнаха по време на войната. Когато прочетох кинигата на Алис Ферне, която съм адаптирал за едноименния ми филм, бях просто зашеметен. Историята на едно толкова голямо семейство просто ме разтърси. Връзките между родители и деца, цялата генеалогия – за мен, човек без толкова солидни корени, беше наистина впечатляващо. Моето семейство, както вече казах, бяха само трима души и този разказ за това огромно и така силно свързано семейство ме порази.

Във филма жените раждат деца, а мъжете работят или са на война. Мислите ли, че в този смисъл „Вечност“ може да остане неразбран?

Филмът показва свят, който вече не съществува. Сега не е така, ситуацията е различна. Така или иначе, историята е базирана на книгата, в която не се изследват теми като женската еманципация и класовите борби. Исках да адаптирам книгата максимално близо до оригинала и с емоцията, която ме плени, когато я прочетох за първи път. Филмът е ода за живота, любовта и времето, което не отменя всичко, защото в празнините му се намества любовта. И това, което ще видят зрителите е по-скоро мъже и жени, които искат да са заедно и да построят нещо заедно. Нещо, което да остане и след тях или поне да не бъде разрушено.

КРАТКО ИНТЕРВЮ С ОДРИ ТОТУ

Сякаш познаваме героинята Ви – Валантин. Как успяхте да я пресъздадете така силно, така осезаемо?

Опитах се да си представя всеки момент от развитието на персонажа на героинята ми – от младостта й, през раждането на първото й дете, преживяването на първата голяма скръб и всичко останало, с всеки възможен детайл. Всеки кадър във филма е изключително естетски издържан и това ме накара да се чувствам максимално автентично, просто се слях със сета. И за момент не съм се преструвала.

Във филма виждаме героинята Ви в различни възрасти. Как Ви накара да се почувствате това?

Някак е странно да видиш себе си, целия си живот, различни възрасти в един филм. Специалните ефекти бяха минимални и беше леко притеснително за мен да се видя като стара жена. Да се видя като по-млада беше по-малко шокиращо, естествено - просто познах себе си от преди 10 години, с малко по-пухкави бузки и алени устни.

Сцените, в които държите бебета и малки деца, са поразяващи. Как успяхте да играете толкова добре с малки деца в ръце?

Тогава не играеш, просто ги наблюдаваш и им даваш любов. Във филма Валантин ражда 8 деца и съответно – всеки ден на сета имаше ново бебе. В зависимост от възрастта им, разбираха повече или по-малко от това, което се случва и аз трябваше да се адаптирам към всяко едно от тях, да им вдъхна сигурност и спокойствие. Това беше основна част от ролята ми – да създам връзка и усещане за близост с тези малки същества. Но аз наистина много обичам деца, както обичам и работата си. А преди да стана актриса, дори обмислях идеята да стана детски псхиатър.