Бебешкият пубертет съществува, макар че много млади родители не си дават сметка за това. Всъщност това е нормален етап от развитието на детето, в който то като че ли изведнъж започва да се раздвоява между инстинкта да се държи непрекъснато за ръката на мама и новопоявилото се желание за независимост. 

Симптомите варират при различните деца, но могат да включват чести промени в настроението – плачове, хленчене, избухливост. В страните, където се говори английски език, наричат това състояние на 2- годишните деца „ужасните две“  (the terrible twos).

Въпреки че родителите често очакват  „ужасните две“  да се появят около втория рожден ден на детето, поведението, което е типично за този етап, често започва около 18 -я месец и може да продължи до 4-годишна възраст. Това е периодът на т.н. бебешки пубертет.

Защо се случва?

Около 2-годишната си възраст децата усвояват нови двигателни умения, като скачане и катерене.  Развиват и фини двигателни умения, като подреждане на блокчета и драскане с пастел или маркер. Техните вербални умения обаче може да изостават от другите способности. Неспособността да изразят желанията и нуждите си може да бъде разочароващо за децата, което често води до изблици, които характеризират бебешкия пубертет.

Без емоционален речник, на който да разчита, детето може бързо да се разочарова и да се чувства безпомощно да изрази чувствата си. Тогава избликват гневът и агресията.

Симптоми

Симптомите на бебешкия пубертет са различни при всяко отделно дете. Но има някои поведенчески модели, които могат да сигнализират родителите, че детето им може да е в този труден етап на развитие. Те могат да включват следните прояви:

●  Детето се кара с братята и сестрите си или с другарчета в детската ясла повече от обикновено.

●  Рита, плюе или хапе, когато е ядосано.

●  Появяват се промени в настроението ( ту се смее, ту плаче).

●  Вика и крещи непрекъснато. 

●  Проявява изблици на раздразнение.

Въпреки това, не всяко екстремно поведение на малкото дете може да се припише на бебешкия пубертет.  Когато изблиците са толкова продължителни, чести или разрушителни, че засягат способността на детето ви да яде, спи или посещава детска градина, може да е време да говорите с детски психолог или лекар. Педиатрите и детските психолози могат да помогнат да се установи дали поведенческите проблеми на детето може да са причинени от лечимо изоставане в развитието, неврологични различия или други проблеми.

Съвети за родители

Има някои неща, които можете да направите, за да помогнете на своето дете (и на себе си) да се предотвратят пристъпите на истерия, особено на публични места. Първата стъпка е да се опитате да избегнете обичайните  състояния, които изнервят малчуганите: когато са гладни, уморени, спи им се или изпитват чувство на неудовлетвореност. 

●  Поддържайте постоянен график за сън. Родителите инстинктивно разбират, че ако детето е преуморено, може да стане капризно. Въпреки че не можете винаги да сте вкъщи, когато на детето му се доспи, спазването на времето за лягане възможно най-последователно ще помогне да поддържате настроението на детето си стабилно.

●  Винаги имайте бебешка храна под ръка. По принцип избягвайте излизания, когато децата са гладни или скоро ще трябва да ядат. Ако трябва да сте навън с детето си по време на обичайното време за ядене, носете храна в чантата си, или  планирайте предварително от къде може да му купите нещо за хапване.

●  Осигурете на вашето малко дете безопасна за него среда. Така няма да се налага да му забранявате да се приближава  към опасно за него място или да  пипа чуплив предмет. Тези забрани обикновено предизвикват изблици на плач и нервен срив.

●  Винаги предлагайте ограничен избор на малкото дете. Например, вместо да питате какво искат за закуска, помолете го да избере между ябълка или портокал. Това дава на детето усещане за контрол, без да го затрупва с твърде много възможности за избор.

●  Опитайте техники за спокойно дишане, за да избегнете собствения си крах. Когато детето ви довежда до ръба на гнева, отделете малко време за коремно дишане: Седнете и дишайте дълбоко поне три пъти с ръка върху корема си, като се съсредоточите върху повдигането и спускането на корема. Вижте дали това ви помага да подходите към проблемното поведение на вашето дете с повече спокойствие и съпричастност.

●  Учете се от грешките си. Ако все пак загубите хладнокръвие, съсредоточете се върху това как бихте могли да избегнете това  при следващия нервен срив на детето ви. Този етап е труден и за родителите! Справянето с проблемите на „ужасните две“ изисква практика и търпение към вашето дете и към себе си.

Малките деца често са най-щастливи, когато се придържате към рутината на ежедневието: редовен сън и време за хранене. Ако има вероятност да не сте вкъщи, когато обикновено е време за обяд или лека закуска, вземете нещо здравословно за хапване на детето ви. Това е добро отвличане на вниманието и ще ги предпази от хленчене на обществени места.

Стратегии за справяне с истерията

Избухливостта е отличителната черта на периода на детския пубертет. Ако детето ви хвърли някакъв предмет, който не бива да се хвърля,  най-важната първа стъпка е да останете спокойни. За разлика от по-големите деца, които могат да направят нещо нарочно, 2-годишното дете просто си играе, очаквайки и от другите това. Отговарянето с  крещене или удряне само съобщава на детето ви, че агресията е приемливо средство за комуникация и може да влоши избухливостта  му.

Вместо това, ако се сблъскате с избухване, опитайте някои от тези стратегии: 

●  Опитайте се да пренасочите вниманието на детето другаде – да погледне през прозореца, да разгърне книжка с приказки или му дайте задача, с която то може да ви помогне.

●  Направете се, че не го забелязвате. Това ще им покаже, че тази форма на поведение няма да получи отговора, който искат.

●  Не награждавайте поведението, като давате на детето си лакомство или нещо, за което то настоява.

●  Ако сте на публично място, дръпнете детето настрана без обсъждане или суетене и изчакайте, докато се успокои. 

●  Въпреки че прекъсването на играта е подходящ начин за дисциплиниране на малки деца , винаги го правете без гняв. Ако поведението продължава, можете да отнемете привилегии или да използвате други техники за дисциплиниране.

●  Ако детето ви се успокои и поведението му се подобри, не обсъждайте лошото поведение след това. Просто го похвалете и го целунете.

Като приемете без драма промените, през които детето ви преминава, и проявявате уважение към нуждите му, като същевременно държите твърдо на ограниченията си, само ще му помогнете  за изграждане на увереността му през този труден и за него етап.

Снимки: Pixabay