Излезе от печат книгата на Милена Цанева „Броеница. Из гънките на паметта“, пъстра и неизбродима галерия от спомени, ценен дар за любознателния читател.
„Дядо ми имаше кехлибарена броеница. Когато седеше на стола си, без да чете, държеше я в ръцете си и бавно отброяваше по нея зърно след зърно. Наблюдавах го и си мислех, че навярно всяко зърно отбелязва някакъв спомен.“ Така започва „Броеница. Из гънките на паметта“ (348 стр., цена: 22 лв., корица: Елена Бояджиева), находище на свидни отломки от паметта за рода и семейството на авторката, за детството и младостта й, за исторически събития, пречупени от детските й очи, за разнообразни случки от всекидневието на времето, в което е живяла, за жизнения облик на интересни хора, които е познавала. Оживяват картини от някогашна София, чуват се гласовете на Дора Габе, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Петър Динеков, Ангел Каралийчев, Тончо Жечев и други видни писатели и литературоведи. В хаотичната лента на спомените исторически-значимото и битово-всекидневното непринудено се преплитат, изграждайки облика на дадено време и многообразието на живота.
Чл.-кор. на БАН проф. д-р Милена Георгиева Цанева е родена през 1930 г. в София. Дъщеря на литературния критик акад. Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева-Бленѝка, Цанева е сред най-изтъкнатите литературни историци и критици в областта на българската литература след Освобождението. Автор е на 14 книги и многобройни студии и статии, дълги години преподава в СУ „Св. Климент Охридски“, като в периода 1980–1993 г. тя е ръководител на Катедра по българската литература. Две десетилетия работи в Института за литература – БАН. В периода 1976–1990 г. е зам. главен редактор на списание „Литературна мисъл“.
