На 15 февруари четем „Безотговорният разум. Интелектуалците и политиката” от големия американски политолог, публицист и изследовател на историята на идеите Марк Лила!

„Големите идеологически системи предизвикаха съпротива, защото се оказаха неспособни да се справят със задачата, с която се бяха захванали, а не защото амбицията им е тотално сбъркана”, пише Лила в „Безотговорният разум. Интелектуалците и политиката” (превод: Стоян Гяуров; 240 стр., цена: 20 лв.). Според него никога след края на Втората световна война, а може би дори след Руската революция (1917), политическата мисъл на Запад не е била толкова плитка и безпомощна. Всички сме наясно, че са в ход застрашителни промени в западните общества, както впрочем и в други общества, чиято съдба неизбежно ще има отражение и върху нашия начин на живот. Липсват ни обаче подходящи концепции и дори понятия, за да опишем света, в който живеем. И което е още по-тревожно: ние дори не съзнаваме тази липса. Марк Лила показва, че историята на Европа през миналия век е пълна с примери за интелектуалци, които подкрепят идеологическите проекти и политиката на тоталитарните режими, комунистически или фашистки. Но как е възможно видни философи и писатели като Хайдегер, Шмит, Бенямин, Кожèв, Фуко и Дерида да се превърнат в рупори на Сталин и Хитлер? Когато не успеят да овладеят болните си амбиции и самочувствие, интелектуалците лесно се предават на една общочовешка слабост – изкушението на властта и силата.

Марк Лила (1956) е роден в Детройт, Мичиган. Завършил е Университета в Мичиган и Харвардския университет. От 2007 г. е професор по хуманитарни науки в Колумбийския университет, Ню Йорк. Средоточието на неговата научна работа и на неговите книги е политическата и религиозната идейна история на Европа. Лила, който без съмнение е един от най-ярките политически мислители на нашето време, неотдавна отправи призив към американските либерали да загърбят политиката на идентичността и да разгърнат нова визия за бъдещето, която може да убеди гражданите, че споделят обща съдба.