На 11 януари излиза сборникът „Разкази и повести“ от големия български белетрист, есеист, преводач, художествен критик и мемоарист Константин Константинов.
Сборникът „Разкази и повести“ (384 стр., цена: 20 лв.) обхваща истории, обединени от темата за пътя и пътуването: пространствено, духовно, емоционално. Пътуване към себе си и към неизбродимите светове на другите. Това безценно издание има за цел да преоткрие за широката публика Константин Константинов като белетрист. В хронологичен ред са включени произведения и от петте му сборника с разкази и повести - „Към близкия“, „Любов“, „Трета класа“, „Ден по ден“ и „Седем часът заранта“, някои от които не са преиздавани след първото им публикуване. Книгата представя близо три десетилетия от творческия живот на писателя и проследява неговото изграждане като разказвач: от ранните кратки, импресионистични повествователни форми до зрелите му творби, в които се заявява като забележителен майстор на психологическия разказ.
Константин Константинов (1890-1970) е една от открояващите се фигури в българския културен живот през първата половина на XX век. Завършва право в Софийския университет и работи като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат. Бил е директор на Радио „София“, председател на Съюза на българските писатели и на Института за преводна литература. Носител е на наградата „Добри Чинтулов“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка”, „Съвременна мисъл”, „Златорог”, „Изкуство и критика“ и др.; заедно с Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов издава сп. „Звено”. Сред най-известните му творби са вече споменатите сборници с разкази, романите „Кръв” и „Сърцето в картонената кутия” (в съавторство със Св. Минков), пътеписите „По земята” и „Нашата земя хубава!”, мемоарната книга „Път през годините”, есеистичните сборници „Върхове” и „Празници”. Константинов е известен и като един от най-видните български преводачи от руски и френски език.
