Събития:
1610 г. – Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто.
1822 г. – В Гърция приет дизайна на сегашния национален флаг.
1854 г. – Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеона.
1864 г. – В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.
1878 г. – На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.
1893 г. – В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.
1898 г. – Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ – протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.
1910 г. – От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радио излъчване – на операта Селска чест.
1915 г. – Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
1915 г. – Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.
1916 г. – Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души.
1935 г. – Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.
1953 г. – Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.
1964 г. – Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.
1964 г. – Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.
1972 г. – Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
1974 г. – Отворено най-голямото летище в света – в Далас, щат Тексас, САЩ.
1991 г. – За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.
2001 г. – При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.
Родени:
101 г. – Луций Елий, римски император († 138 г.)
1832 г. – Хорейшо Алджър, американски писател († 1899 г.)
1843 г. – Луи Леже, френски славист († 1923 г.)
1849 г. – Константин Йованович, австрийски архитект от български произход († 1923 г.)
1851 г. – Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1863 г. – Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1864 г. – Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат († 1928 г.)
1866 г. – Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик († 1949 г.)
1878 г. – Пейо Яворов, български поет († 1914 г.)
1880 г. – Александър Морфов, български композитор († 1934 г.)
1883 г. – Никола Марковски, български революционер († 1966 г.)
1898 г. – Николай Фол, български писател и режисьор († 1969 г.)
1909 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист († 1934 г.)
1924 г. – Паул Файерабенд, австрийски философ († 1994 г.)
1925 г. – Георги Калоянчев, български актьор († 2012 г.)
1927 г. – Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.
1933 г. – Мария Луиза Българска, българска княгиня
1938 г. – Шивкумар Шарма, индийски музикант
1939 г. – Яцек Гмох, полски футболист
1943 г. – Ричард Мол, американски актьор
1947 г. – Карлес Рексач, испански футболист
1949 г. – Ракеш Шарма, индийски космонавт
1958 г. – Буйо, испански футболист
1964 г. – Виолета Георгиева, българска певица
1965 г. – Росен Миланов, български диригент
1966 г. – Патрик Демпси, американски актьор
1969 г. – Стивън Хендри, шотландски играч на снукър
1972 г. – Щефан Байнлих, германски футболист
1977 г. – Орландо Блум, британски актьор
1982 г. – Мария, попфолк изпълнителка
1984 г. – Тодор Паланков, български футболист
