Анета Иванова се занимава с телекомуникации 12 години. Последователно е била главен експерт, началник-отдел „Икономическо регулиране“, директор на „Пазарно регулиране“ към Комисията за регулиране на съобщенията. Активно е участвала в изготвянето и прилагането на законодателството и пазарните анализи в областта на електронните съобщения в България.
Като представителка на Сдружението за електронни комуникации активно участва в специализирани работни групи към МТИТС и Обществения съвет по информационни технологии и съобщения. b Запозната е с позициите и проблемите на предприятията от сектора, тъй като от 2011 г. последователно е мениджър в Спектър нет ЕАД, Мобилтел ЕАД и към момента в Български телеком и телевизия АД. Тя е и зам.-председател на Обществения съвет за борба с вредното и незаконното съдържание в интернет. Анета Иванова е магистър по икономика от УНСС, специалност „Маркетинг и мениджмънт”.
Г-жо Иванова, смятате ли, че пазарът за достъп до интернет е равнопоставен и недискриминационен в България? Кои са проблемите в бранша?
Пазарът за достъп до интернет е един от най-малко регулираните у нас – със стотици оператори, работещи в него, което го прави и равнопоставен, и недискриминационен. Един от основните проблеми е изграждането и поддържането на електронната съобщителна мрежа, по която се предоставя услугата „достъп до интернет”.
Има множество трудности в режима на строителство на тези мрежи и приравняването им към обекти с много ненужни изисквания. Друг основен проблем е достъп до канална мрежа на БТК и невъзможност за изграждането на паралелна такава канална мрежа (физическа невъзможност, икономическа необоснованост, липса на подробни устройствени планове в повечето от градовете и т.н.).
В кои части на България потребителите наистина се радват на висококачествен и бърз интернет?
Няма териториален признак. По-скоро бързината и качеството вървят с големия брой абонати и възможностите на операторите за икономии от мащаба. По-бърз интернет е равно на по-скъп, а това е основно обосновано от икономическите показатели на оператора и от достъпа му до ресурси.
Интернетът се дели на такъв, предоставян в големите градове, и на такъв в селски и слабо развити райони. При селските райони инвестициите в мрежи много трудно се възвръщат поради малкия брой абонати и неплатежоспособното население.
Как потребителите да се ориентират в морето от предложения за абонаментни планове за доставка на интернет?
Основният критерий е скоростта и съответно потребностите от услуги, които ще ползваш през интернет. При нормални семейни дейности като търсачки на информации, резервации за хотели, проверка на поща, чат във фейсбук – не са необходими големи скорости, достатъчни са до 20-30 МВ. За сваляне на клипове, песни и филми ще са нужни по-големи скорости.
Как да се предпазят потребителите от недобросъвестните интернет доставчици?
Добре е потребителите да проверяват историята на фирмата. Да проучат дали има регистрация в електронния регистър на КРС за предоставяне на такива услуги. Да следят форумите за отзиви, да сигнализират при нарушения. Да четат общите условия и договорите, които подписват. В този сектор има регулация, така че основните права на потребителите са защитени, но само при ползване на легитимни фирми.
Как ще коментирате факта, че 50 на сто от българските домакинства нямат достъп до мрежата? За какво говори тази статистика? Ниска ли е компютърната грамотност сред българите?
Тези проблеми са свързани основно с изграждане и поддържане на мрежите. Ниската компютърна грамотност е факт, но вече има програми за преодоляването на тази пречка. Възрастните хора ползват основно интернет или за да общуват с роднините и децата си в чужбина, или при екстремни ситуации, докато младежите са научени да търсят всичко в интернет.
Източник: Животът днес
