„Когато станах президент, само ядрените физици бяха чували за интернет. Сега дори котката ми си има собствена страница.“ Така Бил Клинтън накратко обрисува бурното развитие на глобалната мрежа през последните години. Но ако за някои животът без интернет е немислим, то много други никога не са имали каквото и да било съприкосновение с виртуалната реалност.
Според официалната статистика за 2013 г. точно 2,28 млн. българи никога не са се „докосвали“ до интернет - те живеят извън социалните мрежи, не са сърфирали, не са пращали имейли, не са теглили филми, не са сваляли музика - и все пак още са живи!
Факт е, че бройката на технологичните аутсайдери в страната през последните години постоянно пада - през 2010 г. те са били 3 млн. души, година по- късно се топят до 2,5 милиона, а през 2012 г. - до 2,38 милиона. Интернет бавно, но сигурно си пробива път до домовете на хората. В момента 3,82 млн. души имат достъп до мрежата. Това е 22% повече в сравнение с края на 2012 г. Абонатите на фиксиран интернет са 1,39 млн., а на мобилен - 2,36 млн. У нас общо 614 фирми предоставят такива услуги, но реално 10 от тях държат близо 70% пазарен дял.
Според данни на Комисията за регулиране на съобщенията приходите от услуги за пренос на данни и достъп до интернет са 326 млн. лв. през 2013 г. Това е около 15% от общия обем на пазара на електронни съобщения Българинът плаща средно по 0,48 долара на мегабит. За сравнение в САЩ цената е 3,58 долара.
Над 50 на сто от потребителите у нас използват интернет регулярно - най-често за изпращане и получаване на електронна поща (80,4%) и четене на вестници и новини (71,3%).
Общото ниво на достъп до интернет у нас обаче е 54%. Това е абсолютното дъно в Европейския съюз, където средният процент е 79. Отличник е Холандия, където 95 на сто от домакинствата се радват на интернет връзка.
Въпреки това България е истински wi-fi рай в сравнение със САЩ например. У нас гъмжи от безплатни зони. Ресторанти, барове, паркове, плажове и административни сгради предлагат достъп без парола за всеки в обхвата на рутера им. Това рядко се среща по света. В някои държави дори искат лични данни, преди в кафенето да ви дадат паролата, за да си проверите електронната поща.
В края на 2013 г. проникването на широколентов фиксиран достъп до интернет сред домакинствата в страната достига 43,0% спрямо 40,4% в края на предходната година и 37,6% през 2011 г.
Основната цел, залегнала в плана на България, е до 2020 г. да се предостави достъп до интернет със скорост над 30 Mbps за всички, а минимум 50% от домакинствата да бъдат абонати на връзка със скорост над 100 Mbps.
У нас е най-евтин, качествен и бърз
Едно от малкото неща, с които можем да се гордеем, когато гледаме глобалната статистика, е съотношението на цената, качеството и скоростта на интернет.
Българинът плаща средно по 0,48 долара на мегабит. За сравнение в САЩ цената е 3,58 долара, в Германия - 3,18 долара, във Великобритания - 2,59 долара. В света крайните клиенти плащат средно по 6,39 долара. Данните са на Ookla - компания, която следи скоростта, качеството и стойността на достъпа до глобалната мрежа. Естествено, когато цените се приравнят към брутния вътрешен продукт, западните страни ни изместват от предните позиции и директно отиваме на 15-о място. У нас цената е 0,086% от БВП на глава от населението. В САЩ въпреки 7 пъти по-високата цена процентът е 0,075.
По скорост на интернет сме на 18-о място в света. Потребителите свалят файлове с 31,09 мегабита в секунда (Mbps). Изпреварваме страни като Англия (26,54 Mbps), Германия (25,70 Mbps) и САЩ (22,43 Mbps). В скоростта най-добре се представят азиатските и източноевропейските държави.
През 2011 г. експерти обучаваха пенсионери за електронното преброяване.
За разлика от интернета, доставян по кабел, при който сме сред първите, за мобилния пренос не може да се каже същото. По скорост в момента се нареждаме на 65-о място в света с 4,57 мегабита в секунда. Това се дължи на факта, че все още не сме част от семейството на следващото поколение мобилен интернет - 4G LTE (Long Term Evolution - безжична широколентова технология за дългосрочно развитие).
Третият признак, по който Ookla прави своите сравнения, е качеството на връзката. Параметърът се нарича R-Factor - той се определя от това дали при свързване с мрежата се губят данни, колко често и колко големи са загубите, както и каква е удовлетвореността на потребителя от доставчика му на интернет.
По този признак сме втори в света с 89,53 пункта от максимални 94. Единствено Южна Корея ни изпреварва с 89,83. И тук може да се каже, че световните икономически сили са доста след нас - 10-о място за Англия (87,43), 19-о за САЩ (86,34) и 25-о за Германия (85,36).
В Естония гласуват електронно от 2005 година
Електронното гласуване в чистия си вид представлява дистанционно е-гласуване. Това е подаване на вота чрез персонален компютър, смартфон, мобилен телефон, таблет или друго преносимо електронно устройство, което има връзка с интернет.
Този вид гласуване се използва при парламентарни избори и референдуми във Великобритания, Естония и Швейцария, както и при общински избори в Канада и първични партийни избори в САЩ и Франция. В Естония електронното гласуване се извършва с лична карта, която е снабдена с чип. Идентификацията на документа става със съответния умен четец (smart reader) с валидни сертификати и ПИН кодове. Няма проблем картата да се използва под „Уиндоус“, MacOS или „Линукс“. Тайната на вота се осигурява чрез криптиране на информацията за гласуването.
През 2005 г. Естония става първата в света, която въвежда подаване на вот по интернет, тогава за местни избори. На парламентарния вот през 2011 г. гласа си по мрежата са дали 140 846 естонци - 15,4% от имащите право на глас и 24,3% от гласувалите.
У нас засега въпросът с електронното гласуване е спорен, тъй като има съмнения за запазване тайната на вота, а и почти половината от домакинствата в страната нямат достъп до интернет.
90% от потребителите използват Фейсбук
Близо 90% от интернет потребителите в България използват социалните мрежи. Това показва проучване, изготвeно от Digitribe, подразделението за социален маркетинг на Publicis Marc Group. Нашенци прекарват средно по четири часа и половина в интернет на ден и 80% от тях се влияят от мненията и препоръките във Фейсбук при избор на покупка.
Социалната мрежа на Марк Зукърбърг остава безапелационен лидер в България и няма шанс скоро да загуби лидерската си позиция. След това по популярност се нарежда Google+ на едноименната интернет търсачка.
Професионалната мрежа LinkedIn отчита най-голям ръст през последната година и успя да пробие в топ 3 на социалните медии, които потребителите използват всяка седмица, измествайки Twitter. Високият процент на Google+ се дължи най-вече на факта, че потребителите бъркат множеството услуги на Google като YouTube, самия Google, Gmail и др. с Google+, за която може реално да нямат акаунт.
*В статията е използвана информация от в-к Преса ...https://pressadaily.bg
